Президентски избори – размисли преди деня за размисъл

Президентски избори – размисли преди деня за размисъл
Харесайте

На 6 ноември ще избираме петия президент на България. Списъкът на желаещите да се нарекат държавен глава е дълъг. Но както знаете, количеството и качеството невинаги са в синхрон. Ще избираме между 21 кандидати – от такива с абонамент за президентски избори до хора, за които и Гугъл трудно намира информация. Разнообразие да има.

Важното е, че от нашите гласове зависи кой ще разполага с президентските пълномощия, описани в Конституцията, през следващите 5 г., ще представлява държавата и ще ни говори преди всяка нова година от телевизора. Не, аз не омаловажавам президентската институция, някои водещи партии направиха предостатъчно за това.

Изборът на избраните

Отрано, още преди да знаем имената на повечето кандидати, социологическите проучвания и експертите дадоха солидна преднина на ГЕРБ, а останалите партии – коалиционни партньори и опозиционни противници, сякаш действаха на принципа

да играеш за Борисов

Няма друг начин да се обясни раздорът, който настъпи в последния момент между БСП и АБВ. Левицата, която още не може да си събере парченцата и чарковете след кабинета „Орешарски“, разтури почти готовото споразумение за обща кандидатура. Причината – от коя партия да е номинацията за вицепрезидент или спорът „кой да е отгоре“ – това е несериозно! Така ген. Радев получи подкрепата на БСП, АБВ издигна Калфин, а да не забравяме, че за гласовете вляво ще се бори и Татяна Дончева. Трима кандидати, чиито партии общо събраха по-малко гласове от ГЕРБ на последните парламентарни избори. Това е опозиция – мечта.

Да минем към най-сериозните конкуренти на ГЕРБ в т. нар „дясно“ – реформаторите. Затруднявам се да обобщя накратко как се стигна до избора на Трайчо Трайков. Ако питаме някой от РБ, и той би се затруднил. Лидерът на БЗНС Николай Ненчев казваше, че национално отговорно е издигането на обща кандидатура с ГЕРБ, а от СДС и ДБГ правеха електронни допитвания до членове и избиратели за най-подходящия от четиримата кандидати. Е, след дълги разговори, диалози и дебати, наричани от злите езици „спорове“, в началото на септември от РБ номинираха Трайков. Не е обща кандидатура с ГЕРБ, но поне е бил техен министър, нали?

Обединените патриоти, ама наистина са обединени

Левицата и РБ е добре да минат кратък курс по обединеност при триото Сидеров, Симеонов, Каракачанов. Кой би повярвал, че след 7 г. Сидеров и Симеонов не само ще си проговорят, а и ще се коалират. Така се постига политическа устойчивост в България. Не беше отдавна, преди година и половина, Сидеров обясняваше, че Симеонов разпространявал канали с гей порно, а отговорът на Валери беше, че който гледа порно, за порно говори. Лятото на 2016 г. явно разтопи ледовете между двамата и те в името на „националния“ ИНТЕРЕС забравиха за порното и подкрепиха Красимир Каракачанов във втория му опит да стане президент. През 2011 г. той получи 0,99% от гласовете. Сигурно ще подобри резултата си.

Толкова за кандидатите, подкрепени от парламентарно представените партии. Оп, май пропускам една кандидатура – и как да не я пропусна, когато беше обявена в последния момент.

Докато чакахме да отмине ретроградния Меркурий и редяхме имена в опит да налучкаме кандидата на ГЕРБ – Фандъкова, Павлова, Бъчварова, явно от скука някои си припомниха думите на Бойко Борисов от 2011 г. След тогавашните президентски избори той каза, че и магаре да бяха номинирали, пак щеше да бъде избрано. Така сред догадки и шегички дойде дългоочакваната дата 2 октомври и Борисов номинира Цецка Цачева! На това се казва

да върнеш интригата

Или направо да я съживиш, щото тя, интригата, отдавна беше станала жертва на скандалите, дребните и по-едри политически сметки, обичайни за всеки предизборен период у нас.

Кандидатирането на Цецка Цачева и то месец преди изборите е тест, тест колко твърд е електоратът на ГЕРБ. По-логично обяснение от това не намирам. Не искам да кажа нищо лошо за г-жа Цачева. Предполагам, че има немалко привърженици и поддръжници. Предполагам, че кандидатурата й е зарадвала доста хора, даже се сещам за част от тях: ген. Радев, Трайчо Трайков, Красимир Каракачанов…

Ще оставя този текст малко половинчат, малко недовършен. Искаше ми се да напиша по няколко изречения за водещите според проучванията кандидати; за състоялите се дебати, на които двамата фаворити – Цецка Цачева и ген. Румен Радев не се явиха – освен на този в сутрешния блок на BTV. Дебат, който ще се запомни с опита на Цецка Цачева Да перифразира Бърнард Шоу: Който на 20 години не е бил социалист – няма сърце, ако на 40 обаче продължаваш  да си социалист – нямаш мозък. И отговорът на ген. Радев: Г-жа Цачева току-що каза, че ще обединява нацията, а в момента изхвърли всички хора – социалисти от това обединение като безмозъчни същества. Даже ще ви спестя разсъжденията си: защо квадратчето „Не подкрепям никого“ става толкова примамливо.

Предстоят ни интересни избори. В два тура! Убеден съм, че ще има балотаж, защото досега нямаме президент, избран на първи тур. Знаете имената на кандидатите, гласувайте разумно за този, който заслужава да бъде наречен държавен глава. Ако смятате, че има такъв. Другото мога да обобщя с реплика от предизборния клип на Митьо Пищова: „В политиката 27 години е кебапчета и полфолк“…

P.S.:

Ако попаднете на този текст на 5 ноември, игнорирайте го. Не искам да нарушавам деня за размисъл, защото гледам избраниците ни и ми се струва, че гласуваме за тях, без да мислим повече от ден, час, а може и минута.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Руми Рафет

Ако е важна възрастта – роден съм през 1985 г., ако е важно образованието – уча журналистика във ФЖМК към СУ. Останалите важни неща ще прочетете в текстовете ми, ако са важни и за вас, споделяйте и коментирайте. Приятно четене!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *