Ришард Капушчински – репортерът отвъд границата

Ришард Капушчински – репортерът отвъд границата
Източник http://kapuscinskilectures.eu/wp-content/uploads/2012/10/RK.jpg
Харесайте

Живея във време, когато все повече хора се разочароват от журналистиката. От лицата в професията, от медийните послания, липсата на морал, етичност и качествено свършена работа. Реших да си припомня едно име, което мога да посоча като положителен пример.

„Никога не смятай, че си по-умен от събеседника си.“

Думи на най-известния полски журналист на 20 в.:

Ришард Капушчински

Той се ражда през 1932 г. в полския град Пинск (днес намиращ се в Беларус). Детството му преминава, белязано от войната. Глад, студ и смърт заменят безгрижните игри. Години по-късно малкото дете се превръща в кореспондент от едни от най-горещите точки на света. Запитан в интервю за причината да е заобиколен от войни, които лесно може да избегне, Капушчински отговаря шеговито, че за това трябва да попитат Фройд. Но истината е, че след като е преживял една война, той може да разбере хората в размирните страни. Може да комуникира с тях и един вид да се почувства у дома.

Въпреки че завършва история във Варшавския университет, неговото призвание е журналистиката. Като млад репортер пише истории за Полша, но най-голямото му желание е преминаването на границата. Мечтата му се сбъдва, докато работи във вестник „Щандар Млодих“, откъдето го изпращат в Индия. За из път главната редакторка му подарява „дебела книга с твърди, подвързани с жълто платно корици“, а именно – „История“ на Херодот. Така започва неговата половинвековна кариера като кореспондент от над 100 държави.

Как обаче се създават текстове от толкова отдалечени и непознати места? Журналистът пътува и се сблъсква с чуждия свят, след това прочита достатъчно книги на определената тематика. Накрая описва видяното, осмислено през призмата на първите две. Репортерът иска да пише за климата, атмосферата, културата, за психологията на народа. Приема работата си не като обикновена журналистика, а като социална дейност, като мисия.

Ришард Капушчински – репортерът отвъд границатаКапушчински винаги преработва това, което пише, и никога не е доволен. Освен ако първото изречение не се получи добре. Тогава всичко тръгва както трябва. Работи постоянно, кара да изнесат телефона от стаята му, чете и пише, но само на пишеща машина, никога на компютър. Казва на студентите си, че за да напишат една страница, трябва да са прочели поне сто други.

Първият ми досег с големия журналист беше чрез една сравнително малка книга –

„Пътешествия с Херодот“.

Капушчински нарича бащата на историята „репортер от плът и кръв“ и признава: „стараех се да опозная изкуството на репортажа, а Херодот ми се стори полезен и ценен учител в това отношение“.

Журналистът изучава държавите, които посещава, запознава се с техните проблеми и конфликти, с малките светове на хората в тях. Отива в Египет, Африка, Конго, Иран (в последните две отразява конфликтите и революциите от 1960 г. и 1979 г.), Етиопия, Алжир, Дакар. Не се разделя с „История“ и, където е възможно, описва днешните земи през очите на Херодот такива, каквито са били преди 25 века. За да докаже, че днес всичко се повтаря: „ политиката – коварни, нечестни игри и лъжи; животът на обикновения човек – беднотия и безнадежност; подялбата на света на Изток и Запад – все една и съща.“ Завръщането към миналото и прекрачването на границата във времето е бягство от тази действителност, но и средство за нейното по-добро разбиране.

Капушчински не просто предстявя различни

култури и начин на живот,

той разкрива няколко социални светове. Европеец, който не знае английски, успява да премине през границата на езика и да надникне в душевността на Изтока. Полският журналист пречупва фактите през призмата на всяка чужда култура, на която става свидетел. Чрез „Пътешествия с Херодот“ Капушчински отправя няколко съвета и към колегите журналисти:

Да опознават различните: „Защото тези други светове, други култури, са огледала, в които се оглеждаме ние и нашата култура; благодарение на които по-добре разбираме самите себе си, защото не можем да определим своята идентичност, докато не я съпоставим с другите“;

„Никога не боравим с действителната история, а винаги с разказаната, с представената, с такава, каквато – както някой поддържа – е била; такава, в каквато някой вярва“.

Такова е и посланието на книгата – не можем да отстраним напълно субективния фактор, но можем да изследваме историята. Така ще я опознаем малко по-добре, ще пътешестваме заедно с нея, без да е нужно да строим машина на времето.

Защо давам за пример Капушчински?

Освен военен кореспондент, писател, историк, той е и проникновен философ, който успява да прозре каква е същността на репортерската професия. Докато е кореспондент в Алжир, осъзнава, че върви по грешен път:

„Това бе пътят на търсене на зрелищни картини, на илюзията, че чрез образа можем да се измъкнем от опита за едно по-дълбоко разбиране на света, че можем да го обясним само чрез това, което той е искал да ни покаже в часовете на своите спазматични конвулсии, когато го разтърсват изстрели и взривове, обгръщат го пламък и дим, пепел и мирис на изгоряло, когато всичко тъне в развалини, върху които седят отчаяни хора, свели глави над останките на своите близки. Но как се е стигнало до тази драма? 

Какви скрити и невидими, ала могъщи и неудържими сили са довели до тях? (…)

И кой ще ги проследява? Ние, кореспондентите и репортерите – не. Защото едва на мястото на събитията са успели да погребат убитите, да махнат останките от изгорелите коли и да изметат улиците от натрошените стъкла, ние вече приготвяме саковете си и поемаме отново на път. (…) Нима не е възможно да преодолеем този стереотип, да се измъкнем от този низ от картини, да се опитаме да навлезем в дълбочина.“

Полският журналист завещава на бъдещите си колеги да търсят същественото, да се вглеждат в причините. В това, което се крие зад събитията, което те наистина означават, в същността, която историята и времето им придават.

Ако те го послушат, може би хората ще спрат да се разочароват от журналистиката.

 


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

„Тя е перфекционист, колкото и да го отрича. Обожава пингвини, вмъква и рими. Текста си оформя грациозно и с елегантност го облича. При нея всичко се помни и ударно се стича. Като започнем от началото и стигнем до края – всяка дума е претеглена, тежи толкова, колкото е нужно, за да се побере във вашето сърце. Поемаш си дълбоко въздух и започваш да четеш, следващата глътка е едва когато спреш. Тя е такава, напрежението обича и неща прекрасни изрича.
Иначе е кълбо от емоции, опиташ ли се да го разплетеш, ще откриеш какво ли не – ентусиазъм, любознателност, нежност и отговорност.
Тя е:
И нтелект
В дъхновение
А мбиция“

Това съм аз според милите и хвалебствени думи на Рафие Шерифова. Благодаря!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *