Селфито или краят на цивилизацията

Селфито или краят на цивилизацията
Харесайте

Изпитваме тревожност и несигурност в света, в който живеем. Знаем, че на всяка цена трябва да придобием стойност на пазара за личности, за да оцелеем. Знаем, че „да бъдем себе си” е основното изискване, за да се движим напред. Знаем, че животът ни има нужда от смисъл. Какво правим?

Произвеждаме селфита. Опитваме се да убедим другите и себе си, че сме силни, умни, обичани, красиви, че сме натрупали щастливи моменти, че сме. А какво по-убедително от това да се видим такива, каквито искаме да бъдем?

Но ето какво казва кризисният и младежки психолог Христо Монов за популярното явление:

Селфито или краят на цивилизациятаКак бихте определили селфито с Ваши думи?

Като един адекватен на средата, в която живеем, начин на себеизразяване. Започнали сме от рисунката с въглен на стената, минали сме през много неща и сега има достъпен на всеки от нас начин да се себеизразим.

Не влагате никаква негативна или положителна конотация в това.

Негативна в никакъв случай, макар че практиката показва, че много хора, тъй като няма какво да себеизразят, всъщност превръщат силното средство в ръката си в собствена цел. А то е само едно средство. Когато миналата година бях с дъщерите си пред миланската катедрала и чакахме на опашка 30 минути, за да влезем, тъй като имаше заплаха от терористичен акт и беше по-усилен пропускателният режим, зад нас имаше азиатки, може би от Филипините, които щом стигнаха до вратата на катедралата, снимаха се и влязоха в пасажа „Виктор Емануил” при скъпите магазини. За тях важното беше да се снимат пред вратата и, предполагам, веднага са отбелязали в мрежата, че са били в миланската катедрала.

За съжаление има много такива хора, които изразяват, пак казвам, това, че нищо не представляват самите те. Да отидеш на модно място, дамите най-често да направят муцка тип „кокошо дупе” и т.н… Тъй че – мощно средство, но само средство, в никакъв случай не цел.

Вие можете ли да откроите определени типове селфита или всичко е едно и също?

В социалните медии има хора, които споделят информация с приятелите си – аз съм тук, аз правя това, виж каква гледка, препоръчвам ти и ти да дойдеш, и съответно други типажи, които са точно себеизтъкване на това, че ти нямаш какво да изтъкнеш – понеже е модно, и аз дойдох тук, до мен е някоя известна личност, виж колко съм важен, че еди-кой си се е снимал с мен и т.н. Ако човек следи приятелските си кръгове, сигурно може да направи една типология на муцката, на баровеца, на човека, който е любопитен и посещава някои места, защото иска да научи нещо.

Тъй като съм кризисен психолог, мога да кажа, че чрез селфитата и педофилите си намират жертви. Недопустимото поведение – недопустимо за нормите на нравствеността, но нормално за 13-14-годишните момичета, които искат да изглеждат по-възрастни, да са търсени и забелязани и си правят селфита, не за тази възраст, ги превръща в обекти, дори и жертви на педофилски намерения и действия.

Стигаме до въпроса как селфитата се отразяват на хората, проява на какво са?

Нарцисизмът си е част от природата ни, така че когато имаш още едно средство – много по-силно от това да гледаш отражението си в езерцето, нормално е да го използваш, за да задоволиш една базисна човешка потребност.

Т.е. в нарцисизма няма нищо лошо, той е нещо обичайно?

Няма нищо лошо. Въпросът е, че той е на едно доста ниско, базисно ниво, над него се надгражда. Лошото е, че някои хора именно с факта, че имат толкова достъпно и лесно средство, престават да надграждат – да се себеизявяват, да имат себеуважение. Това е някак си в човешката природа – когато се сдобием със силно средство за еманципация, ние го използваме, за да разрушаваме. Най-напред хвърляхме бомби над Хирошима и Нагазаки и след 9 години заработи атомната електроцентрала. Сега пак имаме едно средство, обаче този път е много страшно, защото то не може да разруши материалната среда, но може да разруши самите нас и най-малкото – да не постигнем развитие. Ако себеуважението ти стига дотам, сядайки тук и там, да се щракнеш и да се пуснеш в социалните мрежи, е жалко.

А има ли значение дали публикуваме снимките в мрежата, или ги оставяме за лично ползване?

Може би в 90% от случаите ги публикуваме веднага, без да знаем, че те остават завинаги там и че някой много внимателно следи за това. По мои данни ЦРУ има над 15 хил. профайлъри, които следят Фейсбук. Иначе е приятно човек да отиде някъде и да се снима. За да имаш следа, че си бил някъде и си видял нещо, ти си я създаваш. Навремето това се случваше трудно в лаборатории, сега всяко дете има в джоба си средство, с което да получи материална следа от някой миг в живота си. В което няма нищо лошо.

А къде идва манията?

Това според мен е най-обикновен механизъм на зараза, както е модата. Един познат, балансиран човек обърна внимание на майките на децата в училище – карат кола за 1000 лв. на старо, но имат айфон за 2000 лв., който е купен на кредит. Това е подреждане на приоритетите. Хората не могат да си ги подредят, искат да са модерни. Може би най-големият проблем на обществото ни е, че ставаме консуматори на дребно. Не произвеждаме нищо, а сме просто консуматори. Неизградени и небалансирани личности, които компенсират с нещо външно липсите в себе си.

Какви са ефектите в медийната среда?

Журналистите стават мързеливи – вместо да намерят нещо интересно, извеждат новината, че Николета Лозанова си е щракнала задника под определен ъгъл, а на другия ден Моника Валериева й отговаря с реплика на задника си от друг ъгъл. От общество производител на ценности ние се превръщаме в консуматори на евтинджос.

И кой е виновен за това?

Всички ние сме виновни. Много изследвания в психологията на развитието доказват, че медиите не са вече четвърта власт, а фактор за личностното развитие, особено на онлайн поколението, което от раждането си е в мрежата. Затова те имат огромна отговорност за цивилизацията ни. Децата приемат това, което виждат в средата, където живеят. Много по-малко развитието им зависи от родителите, от училището, от други традиционни, формиращи фактори.

Значи селфито променя действителността ни, като дава пример на децата?

Децата най-често правят това, което най-често виждат. А какво виждат те? В медийната среда – селфито на Николета Лозанова. Няма да видят селфито например на някой академик и професор. И искат да приличат на тези, които най-често виждат, няма да познават другия пример.

А вие виждате ли края на селфито? Какво идва след него?

По-скоро виждам края на нашата цивилизация. Виждам, че ще станем много зависими от елементарни неща хора, които няма да прочетат например „Дон Кихот”, а ще си направят селфи с книгата. Ще се снимат в някоя книжарница и това ще им е достатъчно.

Както предвижда Хъксли в „Прекрасният нов свят”.

Да, само че този „прекрасен нов свят” е свят за никъде. Вижте как ни задминават и китайци, и индийци, скоро сигурно и африканците, защото останаха до онези традиции, които създават идентичност. Ние се лишаваме от нея.

А чрез селфито не изграждаме ли нова идентичност, каквато искаме?

Не, не изграждаме. Идентичността ти е, че ти си уникален и си ти, а когато заставаш пред миланската катедрала и се снимаш с устничките „кокошо дупе”, каква ти е идентичността?

Вие правите ли си селфита?

Не. Нямам потребност. За мен е по-важно, като вляза в миланската катедрала, какво усещам вътре и какви са ми преживяванията.

 

*Интервюто е част от дипломната работа на тема „Селфи манията. Генеалогия и ефекти в медийната среда”, Елиза Младенова, юли 2017 г.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *