Шапките говорят за атентата в Париж

Шапките говорят за атентата в Париж
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 13 ноември малко след 21 ч. в Париж, Франция, на различни места бяха извършени шест терористични нападения. Терористите, най-вероятно осем души, са действали, разделени на две групи. Едната е стреляла в различни части на града, след което е нахлула в концертната зала „Батаклан“, а другата е била в района на „Стад дьо Франс“.

На улица „Шарон“ в източен Париж загинаха 18 души при стрелба срещу кафене и ресторант.

В близост, на улица „Алибер“, избухна престрелка в ресторант. Убити бяха 12 души.

На улица „Ла Фонтен о Роа“, бе открит огън с картечница. Броят на убитите е 5. Тази улица се намира на стотина метра от залата „Батаклан“, където четирима въоръжени мъже нахлуха по време на концерт и откриха огън. Загинаха най-малко 82 души и бяха взети заложници. Малко след полунощ елитни части щурмуваха концертната зала и убиха един от нападателите, останалите трима са се самоубили, задействайки експлозиви върху себе си.

Самоубийствен атентат бе извършен на булевард „Волтер“. Атентаторът е мъртъв.

Три експлозии избухнаха в околността на „Стад дьо Франс“, където се играеше футболният мач Франция-Германия. Жертвите са между 4 и 6, сред тях и тримата атентатори самоубийци.

Общият брой на убитите е поне 128 според различни източници, а ранените са повече от 200.

Канцеларията на прокурора на Париж заяви, че осем нападатели са мъртви, седем от тях – при самоубийствени атентати. Осмият е убит от силите за сигурност в зала „Батаклан“, предаде Асошиейтед прес.

Отговорността за нападенията е поела „Ислямска държава“, предаде AFP, позовавайки се на съобщение, разпространено в интернет. А италианската телевизия „Sky Tg24” цитира: „Това е отмъщение за Сирия. Това е 11 септември за Франция“.

Радикалните ислямисти многократно поискаха Франция „да прекрати агресията срещу мюсюлманите“, в противен случай заплашиха с нови терористични актове.

Франция участва в коалицията начело със САЩ, която от миналата година нанася удари по позиции на Ислямска държава. На 13 септември френските военновъздушни сили, които преди това действаха само в Ирак, започнаха бомбардировки на ислямистите в Сирия.

Президентът Франсоа Оланд обяви официален тридневен национален траур и извънредно положение – вика се на помощ армията, която затваря границите на страната и ще следи да няма нови атаки.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Какво се случва с Европа?! Хора, даваме ли си сметка, че близо 150 души са убити, безцеремонно разстреляни или взривени в сърцето на Стария континент? Някои казват, че това е едва началото! Истината е, че сами си го допуснахме, пуснахме сами тези хора да навлязат толкова близо до нас, че да стрелят от упор. Не обвинявам бежанците, те самите бягат от чудовища като атентаторите в Париж, обвинявам властите, обвинявам хората, отговорни за сигурността по границата.

Кой въобще следи кои са лицата, минаващи границите? България като гранична страна прави ли нещо друго, освен да отваря широко вратата на куп объркани хора с нереалистични представи за германския рай? Оставили сме ги да се оправят в мизерните сгради като тази на лагера „Военна рампа“. Администрацията на Държавната агенция за бежанците им бави статутите, щото много им се работи, а останалите просто свикваме със ситуацията. Никой реално не се интересуваше от личностите, които влизаха, мислихме си само колко ще ни струват.

Скъпо ни струва, скъпо ни излезе безразличието. Сега остава да се молим, но не само за Париж, а за Сирия, Ирак, за себе си да се молим, защото Бог не го е грижа избирателно, а детските очи на Алекс и на Ахмед са еднакво тъжни, когато гледат смъртта.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Казват, че хората се интересуват от това, което се случва около тях. А според закона за близостта, темите, които ни вълнуват най-силно, са тези обвързани по време, място или проблематика. Лично за българите атентатът в Париж  отговаря и на трите критерия.

Но защо всички признаваме само втория от тях, опитвайки се да изкажем солидарност и съпричастност? Защо човечеството до такава степен е деградирало, че да измерва човешкия живот по неговата раса, пол и местоживеене?

Логиката е следната – за родените в Европа или изобщо някъде в „белия цивилизован свят”, когато се случи подобна трагедия, смъртта е страшна, непростима и ужасяваща. Но за тези, чийто късмет е изневерил и е отредил да се родят под жаркото слънце на Изтока, гибелта остава просто статистика.

Дори не е от значение кой е извършил злото. Единственото важно е, че се отнемат човешки животи, че най-голямото право – това да бъдеш, е безмилостно потъпквано и пренебрегвано.

Наскоро беше взривен самолет над Синай, онзи ден в Бейрут имаше двоен атентат пред търговски център и атака в Багдад по време на погребение. Политическа или религиозна игра – за съжаление, нейни пионки стават цивилни граждани.

През 2014 г. според световния индекс на тероризма България е на 60 място от 162 страни. Франция е на 56. Челните позиции заемат Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия, Сирия и Индия. Просто не искаме да си спомним за мирното население в тези държави. Ами, ако ние се бяхме родили там? Кое е „човешкото” в нас, което ни кара да скърбим избирателно? Има дванадесет международни конвенции, свързани с тероризма. Но няма единна позиция на ООН.

И може би най-важното – ролята на медиите – щом всички ни убеждават, че живеем в глобален свят, не трябва ли те да представят трагедиите от цялото земно кълбо, без оглед на географски координати, политики и игри?

Човешкият живот не е стока, на която може да разпишем ценоразпис. Докато не го осъзнаем и не се обединим срещу насилието навсякъде по света, политиките ще си вървят, но какви хора ще бъдем ние?

Шапките говорят за атентата в Париж

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Държавните глави на Германия, Великобритания, САЩ, Русия, България и други страни изказаха дълбоките си съболезнования. Те заявиха потреса, шока и подкрепата си.

Радвам се, че най-после сте се шокирали. Самолет над Синай беше взривен (загиналите са 244 души), последва атентат в Анкара ( 105 жертви), имаше атентат в ливанската столица Бейрут (над 40 загинали) и атака в Багдад (над 20 загинали). Но явно трябваше да угаснат светлините на Айфеловата кула, да загубят живота си още над 140 души, за да се ужасите.

Но ето ви положителното – хората, които допуснаха тероризма във всеки дом по света, вече са ужасени. Дано поне сега оправят кашата, която забъркаха, дано си отворят очите и сложат край на дългото си бездействие.

Докато едните говореха, други действаха

Те са Хората, които не се поколебаха да помогнат на непознати. Отвориха не само вратите, а и сърцата си.

Когато по улиците е спрян транспортът, стрелбата продължава, расте и паниката и страхът на хората, които не могат да се приберат по домовете си. Тогава в социалните мрежи се появи хаштагът #PorteOuverte (Отворена врата). По този начин парижките граждани обявиха адресите си и подслониха застрашените хора.

В помощ на засегнатите Фейсбук активира услугата Safety Check (В безопасност съм), чрез която всеки, който е във френската столица, може да отбележи, че е добре и на сигурно място, за да информира близките си.

С цветовете на френското знаме светнаха известни сгради по света. Световният търговски център в Ню Йорк, Манхатън, сградата на операта в Сидни, Австралия, Кулата в Окланд, Нова Зеландия, монументът „Ангелът на независимостта“ в Мексико сити и други.

Съпричастни станаха и хиляди хора в социалните мрежи, които използваха хаштага „Pray for Paris” („Молете се за Париж“).

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

„Аз съм ПАРИЖАНИН”, каза светът, защото днес всички са съпричастни с Франция, но какво от това. Само преди седмица бяхме съпричастни с руския народ, който даде повече от сто жертви на Синай, в началото на годината бяхме „Шарли”, а преди няколко години споделихме болката на Норвегия, преживяла ужаса на атентатора от Осло. Следваха съболезнования от националните и световните лидери, затягане на мерките за сигурност и декларации за борба срещу тероризма. А после терорът все се повтаряше.

Изглежда сякаш политиците карат по инерция, а трябва да задвижат колелото на промяната и да пресекат веднъж завинаги екстремизма. При това трябва да го направят заедно.

Отмина времето за разделение на лагери – „наши” срещу „ваши”, Запада срещу Изтока. Защото латинската сентенция „Съединението прави силата”, която е и девиз на страната ни, звучи много красиво, но трябва да се замислим и за друго – че разделението прави слабостта.

Слабите позволяват на терора и хаоса да ги погълнат, силните успяват да ги надмогнат. Днес всички говорят за Франция, но залогът е глобален. Светът не пострада заради атентатите в Париж, а заради неспособността си да ги предотврати – чрез обща концепция за затягане на контрола по границите и вътре в държавите и защото си затваряше очите за опасността. Не е чудно, че властите във френската столица са пренебрегнали предупреждението за атака. Те са неглижирали опасността въпреки сигнала за бомба в хотела на немския футболен тим, часове преди атентата на мача Франция-Германия. Париж се страхуваше да признае проблема… и накрая потъна в страх и кръв.

Решение обаче дори и в тази ситуация има. Чрез международно сътрудничество при предстоящата среща на Г-20 например или дори чрез формиране на обща коалиция срещу „Ислямска държава“ между Русия и Запада.

Решението е в ръцете на лидерите. Пред Световната общност има два пътя – да се остави отново на терора или да загърби дребнавостите и обединена и решителна да изтръгне ексремизма из корен.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

„Ислямска държава“ заплашва Франция с още нападения, ако бомбардировките срещу джихадистите не спрат. Видеото, разкриващо плановете за отмъщение, е разпространено без дата от медийния център на терористичната групировка.

Проблемът с „Ислямска държава“ трябва да се реши, за да бъдат спрени бежанският поток и насилието. Освен Франция още над 20 държави участват в коалиция срещу джихадистката групировка, като по този начин се превръщат в потенциална мишена за терористичните й актове.

Един безкраен омагьосан кръг, в който хиляди губят живота си – бомбардировките избиват хората на изток, атентатите – хората на запад. Бежанците – едно неволно стечение на обстоятелствата, достатъчно удобно за организирането на още и още кървави сцени. Но за съжаление, идеята „мир чрез война“ ще се окаже единственият принцип за решаване на конфликта. Ако, разбира се, успеем да се обединим, за да довършим тази война.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *