Шапките говорят за Мъж на годината

Шапките говорят за Мъж на годината
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 14 декември стартира официалното гласуване за „Мъж на годината”. Номинираните тази година са актьорът Камен Донев, Ивайло Пенчев – един от най-успешните предприемачи в България, и българският волейболист и капитан на националния отбор по волейбол – Владимир Николов.

Академията „Мъж на годината” е 17-членна с председател Радосвет Радев, който е изпълнителен директор на Дарик радио. Сред членовете са програмният директор на медията – Константин Вълков, програмният координатор Маринела Величкова, отговорният редактор „Информация” – Ангел Иванов, управителят на Дарик – Носталжи-Людмил Кърджилов, главните редактори на регионалните станции в Пловдив и Варна – Лалка Златанова и Наталия Господинова, също и водещите Венци Димов, Драгомир Симеонов, Йовка Йовчева, Кирил Вълчев, Михаил Дюзев, Ники Кънчев, Николай Александров, Нина Александрова и продуцентът на „Гонг” – Томислав Русев. Почетен член на Академията е Христо Пеев, който е създателят на конкурса „Мъж на годината”.

По регламент всеки от тях изготвя своя класация от петима мъже, където подреждането от първо до пето място носи определен брой точки. Още от първите години на конкурса има правило, че не могат да участват тези, които два пъти са печелили наградата. Засега това са Желю Желев, Петър Стоянов и Бойко Борисов.

Тримата, събрали най-голям вот от гласовете на Академията, са номирани и за тях се гласува на сайта на manoftheyear.bg. Гласуването ще продължи до 14 януари 2016 г. Наградата е уникална сабя с гравирано името на победителя. Досега най-често наградата се връчва на политици и спортисти. Най-номинираният политик е Иван Костов, а сред спортистите е Христо Стоичков.

Кой ще е „Мъж на годината 2015”, ще стане ясно на специална церемония през месец февруари 2016 г. Гласувайте на
www.manoftheyear.bg за своя фаворит.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

O, tempora! O, mores!

Докъде я докарахме? Конкурси, състезания, съревнования, номинации и гласуване. И за какво – да изберем Мъж на годината. Но по какви критерии, по какви признаци? Външната обвивка или качествата търсим? Умения или заслуги? Смелост или престиж? Висок пост или героична постъпка?

Неизвестни. Но пък си имаме бутонче за гласуване. Ето така с един клик и титлата „Мъж“ се присъжда най-тържествено на церемония, отнемаща само около 20 000 лв. от джобовете на спонсорите.

Битка, водеща се на арената на пошлостта. Главните актьори, загърнати в плащовете на народната любов, само чакат хронометърът да спре и да обяви най-героичния от тях. Той получава специална сабя с гравирани инициали. (Ние сме в България и препратката към борбите за освобождение е съвсем логична.)

Просто чудесно! Но аз все още не разбирам какво се цени днес у българина, за да бъде удостоен с престижното звание. Съдейки по статистиките, без които не знам как сме живели досега, главните мъже в нашата татковина са политиците и спортистите. Другите, кучета ги яли. Ръководните позиции хващат под ръка физическите успехи и започват съревнованието за това кой може да придобие повече пари, власт, престиж и успехи.

Вярно, тази година имаме номиниран човек на изкуството. Случвало се е гравираната сабя да вземат и съвсем незивестни хора, прочули се с благородни дела и постъпки. Но те сякаш са прецеденти в историята на един конкурс, който е толкова бутафорен, че представя живота като спектакъл, където главна роля имат журналистите, а второстепенна – бедните българи, които чрез един бърз клик показват, че знаят кой е истинският „Мъж“.

И всички те пропускат същественото – мъж не може да бъде титла или звание. Мъж не може да се избира чрез гласуване. Мъж се става изключително трудно и не зависи единствено от успехите в работата или в живота. Мъж означава избор и отговорност. Мъж е смелост и искреност. Мъж е достойнство и благородство. Мъж не се става с власт и пари, а с действия и житейски постъпки.

Да престанем с това лицемерие, да спрем да поставяме едни хора на пиедестал и да принизяваме други. Да чуем завета на историята, да се огледаме за тези, анонимните, които наистина носят званието мъж, и да вземем пример от тях. Без излишни разходи, без показност и преструвки.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Защо награждаваме хора, които вече добре познаваме? Лица, които са известни и имат достатъчно слава и пари? По никакъв начин не искам да кажа, че не заслужават награди, но не получават ли достатъчно? Защо предимно политици и спортисти са получавали наградата „Мъж на годината“?

Няма критерии, цялостната концепция някак си е сбъркана. Награждават се личности, които не правят нищо извън професионалните си задължения. С какво един политик е по-добър от обикновен шофьор, който е станал случаен свидетел на катастрофа? Не е подминал, а е показал човешко отношение, каквото днес трудно се среща, и е спасил умиращ човек, докато линейката е била на цял час път.

Защо този конкурс не популяризира доброто, хората, които помагат на някого другиго, при това безвъзмездно? Личности, които инвестират в развитието на други хора само защото искат да предадат знанията си на някого и да му помогнат? Хора, които може да наречем духовни и физически спасители?

В историята на конкурса има два случая, в които номинираните се отказват от участие. Това са Борис Велчев, в ролята си на главен прокурор, който смята, че „авторитетът на прокуратурата, която представлявам, ще се определи от качеството на работата по делата, а не от популярността на главния прокурор“, и Станимир Стоилов, треньор на „Левски“, чийто мотив е липсата му на принос в обществено-политическото развитие на България.

Това са два примера, подсказващи гнилата ябълка в кошницата на конкурса. Благородните постъпки не се насърчават. Изключение са Стефан Стойчев и Петър Петров.

Друг е въпросът в какъв размер са средствата, които се „инвестират“ в конкурса.

Бойко Борисов поставя условие на организаторите, когато през 2006 г. става „Мъж на годината“. Той не иска бляскава церемония, а парите, похарчени за нея, да бъдат дарени. Така 20 000 лв. отиват в Дома за ветерани на културата в столичния квартал „Захарна фабрика“.

Ако всяка година тези пари отиваха при истински нуждаещи се хора, победителите щяха да бъдат много по-достойни носители на наградата.

Може би е време да се вслушаме в думите на Васил Левски: „Дела трябват, а не думи“.  Празните речи вече не са достатъчни.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Предприемач, спортист и представител на изкуството, това са тримата номинирани от журито за „Мъж на годината 2015“, а още мнозина достойни българи останаха извън челната тройка.

Зрителите пред телевизионните екрани и хилядите, напълнили зала „Арена Армеец“, се откъснаха от грижите си и се радваха на успехите на националния отбор по волейбол, воден от капитана Владо Николов на европейското първенство. Камен Донев вдъхновява със спектаклите си и доказва, че изкуство може да се прави и в трудни времена. Третият кандидат, но не по значение, е Ивайло Пенчев. Неговата компания държи над 50% пазарен дял в САЩ и Западна Европа. Е, да чуя нещо за кофти бизнес условията в България!

Това са мъже, които не се спират пред трудностите, които успяват, които вдъхновяват и които могат да послужат като светли примери. А ние в черногледите си дни имаме нужда от такива.

Но конкурсът не е само за добре познати на обществото личности. През годините в полезрението на журито са попадали и обикновени хора с необикновени и сърцати постъпки. През 2011 и 2012 г. призът отива при двама мъже, никому непознати – Петър Петров, който помогна за спасяването на стотици на круизния кораб „Коста Конкордия“, и Стефан Стойчев, който помогна на много хора да се измъкнат от запалилия се на „Тракия“ автобус. Миналата година пък наградата получи Тео Теодосиев. Не звезда, а човек с призвание – учител.

За критиците ще кажа: ако нямаме подобни инициативи, ще продължим да гледаме лошото в новините и да цъкаме угрижено заради данните за безработицата, да казваме, че културата и изкуството ни куцат, а след новините… След новините ще погледаме поредния турски или индийски сериал, докато жените се възхищават и точат лиги на техните герои, на техните мъже.

P.S.: Политик не е печелил приза през последните девет години – оптимистично за класацията и повод да се замислят МЪЖОВЕТЕ от родната политика.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Отвъд малката подробност, че списание „Time” избира „Човек на годината“, а при нас има две категории – Мъж и Мис ТВ чар (съжалявам, ако издребнявам), трябва да имаме предвид възможностите, които произтичат от този конкурс.

Претендентът или дори вече спечелилият господин може да реши да се откаже от наградата: Да, знам, това не звучи много логично и позитивно така казано, но точно това правят през 2008 г. бившият главен прокурор Борис Велчев, тогавашният треньор на „Левски“ Станимир Стоилов и Бойко Борисов. Първите двама се отказват от номинациите си (по благородни причини), а Борисов не иска пищна церемония, като с това спестява 20 хил. на организаторите, които настоява да се дарят. Сладко!

Покрай самия конкурс се провежда и гореспоменатият „Мис ТВ чар“: От 1995-та насам всяка година се награждава някоя телевизионна хубавелка, като Ани Салич го печели през 2001 г., т.е. преди да се утвърди като общественозначима личност. Е, конкурсът е и за чар все пак, но би било хубаво да го ъпгрейднем малко. „Погледни отвъд това, което виждаш“, както казва мъдрецът в „Цар лъв“. Нека вземем пример от световния опит – тази година Серена Уилямс печели престижното отличие „Спортист на годината“, с което слага край на 32-годишна поредица без женско участие сред печелившите. Можеше да е Маша Шарапова, поне в България нея бихме избрали, питайте Гришо. Накратко, покрай „Мъж на годината“ нека обърнем внимание и на „Жена на годината“.

Горните две бяха написани с лек сарказъм, но това е сериозно: Най-положителното от целия конкурс са непознатите имена. Да, онези, за които не се тръби по телевизията и вестниците. Онези, които са герои, без да се чувстват длъжни да защитават публично реноме. Като спасителя-механик Петър Петров (2012 г.) и спасителя на продавачка от горящ магазин в Плевен – Анатоли Александров (2008 г.). Такива хора променят представите ни за заслужено уважение и признателност. Такива хора вдъхновяват обикновения мъж, обикновената жена, те са ходещи примери. Нека показваме тях!

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Тук в България си имаме традиция. По-скоро талант. Често срещан, но безпогрешен. Да опорочаваме всичко, което се прави, дори и замисълът по същество да е светъл. Искаме да насърчаваме хората, да им даваме добри примери, да търсим мъжеството, достойното и красивото. А как го постигаме? Комерсиално. Като даваме пари на известни личности заради това, че са „мъже“. Мъже, избирани от малка група хора, която номинира, без да се съобразява с каквито и да било критерии, спортисти със заслуги в сферата на физическото и политици със съмнителни качества. Мъже, избирани предимно от други мъже на принципа кой е по-по-най-популярен. Получават титлата, за да бъдат пример за останалите. Но такива ли са наистина? Могат ли да се нарекат Мъже? Все пак, както е казал поетът Евтимов:

Мъжът не може да е мъж,

ако жена не го признае…

 

В ролите на шапките са: Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *