Шапките говорят за образованието

Шапките говорят за образованието
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Тази седмица от Сметната палата публикуваха одитен доклад за социални и икономически ефекти от оптимизирането на училищната мрежа за последните три години. От него става ясно, че броят на учениците е намалял от 856 хиляди през учебната 2007/2008 г. до 749 хиляди през 2013/2014 г. През този период 134 246 деца са напуснали системата на българското образование. От тях 25 128 поради липса на желание, а над 37 хиляди са заминали в чужбина. Данните са на Националния статистически институт (НСИ). В доклада се отбелязва още, че „Най-голям е относителният дял на напусналите поради семейни причини“.

В частта свързана с учителите изводите са, че се наблюдава намаляване на преподавателския персонал в страната със 17 на сто. Констатира се и застаряване на кадрите, делът на учителите под 25-годишна възраст е под 1 на сто, а над 50 – 46,8%.

Оттук може да се получи заглавие за жълт сайт: „Всеки втори даскал над петдесет“.

Пак през тази седмица, на 2 декември, от МОН разписаха новите учебни планове, които бяха обнародвани два дни по-късно. Сред съществените промени е намаляването на часовете за първи чужд език в езиковите гимназии наполовина за X, XI и XII клас. Така се създава риск българските ученици да не могат да покрият изискванията на чуждите университети за минималния задължителен хорариум и по формален признак да бъдат лишени от възможността да кандидатстват извън България. Учители и директори твърдят, че промените се дължат на лобистки интереси от страна на родните университети.

Сред другите новости в учебните планове са, че се премахва обучението по история, география, физика, химия и биология в XI и XII клас. Също така в гимназията се намаляват и задължителните часове по изкуства и философски цикъл. В новите планове е вписано и удължаване на учебната година в I клас – със седмица, а в IV и VII клас – с две.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Какво образование, бе? Работим като почистващ персонал в Америка по студентските бригади и взимаме поне 5 пъти повече от една средна работна заплата на висшист в България.

Не знам половината столици на държавите от Южна Азия, а знам различни видове почви, които се срещат в страната ни, заедно с още толкова информации по математика и други предмети, които не ми влизат в никаква директна употреба.

Ще кажете, че си е мой личен пропуск – ами, не! Не е, защото нашето образование не е практично. Програмата е пълна с дати, данни, цифри, формули, теории, теории и пак теории, но това, което реално ще използваме всеки ден остава на заден план, прието е, че то се знае, но не се. Не знам столицата на Камбоджа и ще си го призная, защото поне 50% от българските студенти също не я знаят. Да, но пък като бъдещ журналист мога да смятам косинуси и синуси на ъгъл от 30 градуса, много практично, нали? После се чудим на географските „изцепки“ в Биг Брадър… абе, на „изцепки“ като цяло.

За 2015 г. в най-големия ВУЗ у нас, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, са останали 675 незаети места, което довежда и до 4-то допълнително класиране, сред „пренебрегнатите“ от студентите специалности са „Педагогика“, „Социални дейности“, „Неформално образование“, „История“ и филологиите. Т.е. когато нещо се е развалило, ароматът му отблъсква – говоря за образованието.

В чужбина учиш, но знаеш за какво, с каква практична насоченост е, и знаеш, че ще имаш условията в самия университет реално да упражняваш наученото. Тук зубриш (в повечето случаи), отиваш демотивиран, връщаш се по същия начин, защото не виждаш перспектива. Няма как някой да изгуби 5 години от живота си в това да учи, за да се реализира в последствие „на борсата“ с етикет „БЕЗРАБОТЕН“.

Недейте, не ни карайте да вярваме, че единственият шанс за нас е извън България.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

И какво излиза сега? Децата напускат училище не само поради финансови причини, не само от незаинтересованост, а и за да отидат в чужбина. Разбира се, те заминават със своите семейства, които решават, че могат да осигурят по-добро бъдеще за рожбите си отвъд пределите на България.

А какво прави държавата по въпроса? Стреми ли се по някакъв начин да задържи един от съставните й признаци, а именно – населението? Появяват се тук-там по някой доклад, статистика или препоръка как би могло да се „закърпи” положението. И дотам.

Истината е, че не се гледа в перспектива. Вярно, изработват се някакви стратегии, но те са съвсем неефикасни и бутафорни. Едва ли не се разчита  на голия патриотизъм и силната привързаност към роднини и корени. Но това не може да нахрани хората, нито да им даде сигурност и стабилност.

Така започва верижната реакция. Първо младите родители, търсещи по-добро бъдеще за децата си, след това и младежите, които все по-често избират да продължат висшето си образование в чужбина. За вторите, които остават, държавата предлага високи очаквания и много бързо след това ги сблъсква с тежката реалност на висшето образование у нас.

Жестоката истина е, че икономиката ни куца, а висшисти валят от небето. Толкова ли е трудно да се променят някои неща? Всеки знае, че търсенето определя предлагането. Тогава защо университетите в България не се научат най-после, че местата и специалностите, които предлагат, трябва да бъдат съобразени с пазара на труда. Вузовете трябва да бъдат съставната връзка между студентите и бъдещите им работодатели. Тук трябва да бъдат правени прогнозите, а не да трупаме тесни специалисти на килограм, които после да изхвърляме пред Бюрото по труда, защото, уви, за тях няма работа, а университетът може би само е загубил времето им.

Защото чужбина не е решение. Защото там винаги има бариери за другите, колкото и толерантност да срещат. Защото с многото облаги идват и многото задължения. Защото и там има проблеми и нищо не е сигурно. Защото и там трябва да се бориш, но вече нямаш оправдание. Защото там винаги е онова другото и никога не е вкъщи.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Образованието е решаващо за развитието както на отделната личност, така и на цялото общество. Колкото повече образовани сме, толкова и ние като личности ще се развиваме и ще сме полезни на обществото. Качеството на образованието е един от най-важните фактори за постигането на траен икономически растеж. Най-добрите образователни системи водят до стабилни и демократични държави.

Все повече млади хора се насочват към учителската професия и доста от тях остават в българското училище и образование. Най-вече ги води желанието и удовлетворението от работата с подрастващите. Колкото са по-млади учителите, толкова са по-мотивирани и иновативни от по-възрастните им колеги.

Все повече нарастват процентите на емиграцията на младите хора. Учениците, които отиват да се образоват в най-добрите училища и университети, получават висока мотивация и добра насоченост за своите бъдещи личностни и кариерни успехи. Там успяват да получат образование, за което тук е немислимо да говорим. Имаме много успешни ученици, които получават стипендии за най-добрите учебни заведения в света. Остава ни надеждата, че като се образоват в чужбина, някой ден ще се върнат в България и ще оставят положителна следа от своя опит.  Оптимистична е тенденцията, че все повече намалява делът на учениците, които нямат желание да учат.

Светлите примери са малко, но ги има – организацията „Заедно в час”, която помага на учители и училища да се развиват и модернизират. Обучават млади кадри, които да развиват образованието. Бъдещето е в образованието и в децата ни. Нека направим най-добро за тях, за да могат те да направят най-доброто за обществото ни.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Случващото се в българското образование е продукт от дългогодишно бездействие. Наблюдавахме мълчаливо и резултатът е налице.

Каква е първопричината – децата масово отпадат от училище, понеже заминават със семействата си в чужбина. А те емигрират, защото са бедни, демотивирани и у нас не намират работа, а съответно и перспектива за развитие. Ако искаме семействата да се задържат у нас, са необходими повече работни места. Всъщност е необходима цялостна стратегия за развитието на пазара на труда и икономиката в страната.

Е, госпожи и господа управляващи, ваша работа е да измислите как да стане, затова сте избрани.

Но дори с това не се изчерпва решението на проблема. Защото възпитаниците на родното школо нямат и вътрешен стимул за развитие. Голяма част от онези, които остават в училище, просто служебно присъстват там, за да „преминат“, макар и с тройка. И евентуално да изкарат „вишу“, ей така. Хубаво, ама те знаят, че дипломите са им в кърпа вързани. Всяко дете на практика се е превърнало в ходеща касичка, носейки на училището си по около 1400 лв. годишна субсидия, от които учебните заведения формират бюджета си. Училищата масово са станали заложници на своите възпитаници.

И тук идва въпросът с възрастта на учителите. Е, кой млад човек ще се съгласи да работи по този начин, като заложник? А, да, има цял един процент млади кадри – ентусиасти. Ами как тройкаджията ще бъде конкурентоспособен на пазара на труда? И няма ли да се наложи един ден самият той да възпитава новото поколение, да ни лекува… да ни управлява…

Създал се е един порочен кръг, от който сякаш няма измъкване. Тенденцията обаче може да бъде пресечена. Чрез премахване на делегираните бюджети, които стимулират този пошъл модел; чрез намаляване на квотите за прием в гимназиите и университетите, за да се създаде реална конкуренция при кандидатстване. Чрез осъзнаване, че не е важно само да се върне ученикът на скамейката, но и наистина да получава качествени знания в училище и да излиза оттам като качествен кадър.

За да стане всичко това, са нужни законови промени и поне малко желание. Вместо всяка година да си говорим ще се махат ли Ботев и Вазов от учебника, да има една смислена образователна реформа.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Получава се един кръг, в които всяко нещо зависи от другото. Кръгът не може да се върти, ако един от елементите не се движи, а другите се опитват да правят нещо. В него са образованието, социалната политика и развитието на страната. В един момент се оказва, че не само сме в застой и не вървим напред, но и се връщаме назад, дори не може да задържим това, което вече сме изградили, и то започва да се руши.

Така се оказва, че едни от най-важните ни сектори са като изоставените ни паметници на културата – стоим и чакаме да паднат. Но какво ще построим после? Само с магистрали не става, трябва и акъл. Трябват ни промени, при това спешни и по-важното адекватни, за да задвижим кръга, за да се превърнем в нормална държава, която работи в полза на населението си. И когато държавата само отчита дейност, идва нашият ред, защото ние сме по-силни от една бюрократична и тромава система.

 

В ролите на шапките са: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *