Шапките говорят за референдума на Слави

Шапките говорят за референдума на Слави

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 9 ноември 2015 г. инициативният комитет на „Шоуто на Слави“ внесе уведомление в Народното събрание за започване на подписка за организиране на национален референдум. Събирането на подписи започна на 10 ноември чрез пунктове у нас и в чужбина. За произвеждане на национален референдум са необходими подписите на не по-малко от 400 000 български граждани, набрани до 3 месеца от началото на подписката.

Въпросите, които инициативният комитет предлага за референдума, са:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Предложението, заложено в референдума, се приема, ако гласувалите са не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са отговорили повече от половината. Ако все пак гласувалите са над 20%, въпросът влиза за обсъждане в парламента. На последните парламентарни избори от 2014 г. избирателната активност бе 48,66%.

Референдумът е пряко гласуване, при което населението одобрява или отхвърля определено предложение. В България са проведени 5 национални референдума. Първият е от 1922 г. и е за съдене на виновниците за националните катастрофи. Вторият е от 1946 г. и е за обявяване на България за република. С третия референдум от 1971 г. е одобрена Живковата конституция.

Последните две допитвания са от най-новата ни история. „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ е въпросът, на който отговаряха избирателите през 2013 г. Само 20,2% са гласувалите, от тях 60,6% са посочили отговор „Да“. Петият и последен референдум се проведе на 25 октомври тази година. Формулировката му бе: „Подкрепяте ли да може да се гла­сува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ Гласуваха общо 39,6%, 69,5% от тях отговориха „Да“.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Кога заживяхме в държава на фалшива демокрация? Кога основното човешко право – на информираност, бе избутано в ъгъла, за да проправи път на личните интереси на висшестоящите? О, забравих, ние никога не сме били истинска демокрация. А информираността ни? Колкото да спусне воала на привидната заинтересованост на управляващи към управлявани. Ще попитате защо? Ами в нашата мила родна страна всичко е изкривено. Нито политиките ни са нормални, нито моралът ни е морал. Но сега думата е за референдумите.

Референдум – онова мистично животно, за което почти никой не е чувал – най-вече бабите и дядовците от съседното село. Отново много добра работа на управляващите – да потулим избора за референдум. Това се случи на последния опит за проява на пряка демокрация у нас. И както винаги – провал. Българите не обичат да разполагат със съдбата си.

А хората са го измислили – цели два вида (национален и местен референдум), които са ключът към активната гражданска позиция. Уви, да мислиш със собствената си глава, не е от най-лесните неща. Разбира се, и управляващите не помагат стадният принцип да бъде разрушен.

Тогава какво ни остава – шоумен, тръгнал да спасява държавата с една от най-важните институции на демокрацията (както пише в конституцията на Франция)? Едни шест въпроса, зададени от популярно лице от екрана – това ли е начинът българите да се събудим и да проявим поне малко отговорност, най-вече към себе си? Дано, за да не стане както в епиграмите на любимия ни сатирик Радой Ралин: „Търпението е незабележима форма на гниенето!“

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Събираме подписи за още един референдум. Не искам да бъда песимист, ама видяхме каква е съдбата на предишните два… Всъщност още не сме стигнали до развръзката на последния. Ще го решават в парламента. Отново. Само дето похабихме толкова много хартия… толкова дървета! Но това настрана. Едва 39% от населението даде своя вот на референдума за електронното гласуване, за да го върнат къде – в ръцете на депутатите. И едва отдъхнали си от голямото гласуване, вече се изправяме пред възможността за ново такова. Нов референдум, роден зад кулисите на едно шоу.

Слави Трифонов използва влиянието си в обществото в опит да реформира държавата, да събуди гражданите и да прокара идеите, които от дълго време слушаме от екрана. Референдум с 6 въпроса, в чиято ефективност се съмняваме, докато отчаяно се надяваме да променим нещо. Мажоритарна система в България – защо? Защо изведнъж се обърнахме със светнали очи към нея, без да се замислим, че тя не осигурява достатъчна представителност? От значение ще са само гласовете за спечелилия кандидат, а тези за останалите просто ще се губят. И защо това задължително гласуване? Нима насила ще принудим гражданина да използва своите права? Да намалим народните представители и субсидията за партиите? Чудесно! Как да стане? Депутатът ще се остави да бъде махнат от парламента за благото на народа. Разбира се, как не се сетих! А електронното гласуване? Защо пак? Още не се знае решението в парламента, а вече задаваме същия въпрос. Може би се надяваме, че резултатът ще бъде различен, повече хора ще гласуват и решението директно ще влезе в сила. Оптимисти! Колкото до МВР – късмет, друго не мога да кажа.

И ги докарахме до 6 въпроса – много ли са, малко ли са? А колко въпроса и референдума ще са необходими, за да оправим клетата си родина? Как да се преборим с корупцията? Отчаяни мерки за промяна. Измъчени. Безнадеждни… А сега подписвайте, не искам да бъда песимист…

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Референдумът е инструмент за пряка демокрация. От няколко седмици се е създал инициативен комитет, който събира подписи за провеждането на такъв. Виновниците за това са Слави Трифонов и неговият екип. Винаги съм си мислела, че на нашата държава й липсва силен лидер, защото явно ни е трудно сами да изискваме това, което е нужно, за да живеем по-добре. Хубаво е, че има хора, които с влиянието и публичността си стимулират пряката демокрация. Но най-вече за това се изисква смелост и патриотично чувство към собствената ти държава. За съжаление, на много от нас това чувство вече ни е изкоренено.

Слави Трифонов и неговият екип са толкова обичани, колкото и мразени. Но ги подкрепям, както и много други. Не ме е страх и не би трябвало да ме е страх да сложа трите си имена и ЕГН. И вас не бива да ви е страх, защото това е пътят към промяната. България има да извърви дълъг път и знам, че ще успее. Вярвам, че заедно можем да направим страната ни добро място както за нас, така и за нашите деца.

Самият референдум е с шест прости и конкретно зададени точки. Просто трябва да следваме вътрешния си разум и сърцето си, че тези точки са бъдещето, за което винаги сме мечтали. Няма по-голямо щастие от сбъднатите мечти. Искам моите деца и внуци да мечтаят тук в България.

Ние сме много повече от тези 240 депутати. Силата е в нас, суверена. Трябва да отсеем плявата, която се е затворила зад стените на парламента. Вярвам, че заедно сме силни и можещи. Повярвайте и вие. Трябва да оставим бъдеще за новите поколения. Длъжни сме пред тях и пред себе си. Нека продължаваме напред по пътя на промяната.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Над четвърт век живеем в демокрация, която се изразява в това да даваме власт на 240 депутати и те да решават вместо нас. Удобно, а? Имаме все по-ниска избирателна активност и все по-високо недоволство от провежданата политика. Подписката за референдум, инициирана от „Шоуто на Слави“, ни дава някакви възможности за промяна.

Знаете ли имената на депутатите, които ви представляват в НС? Ако избираме личности, а не партии, това може и да се промени, т.е. да не избираме хора, скрити зад някаква абревиатура.

Да намалим броя на депутатите на 120 – противниците на тази точка скачат, че така договорките между парламентарните групи ще стават по-лесно. А сега те се договарят много трудно и поне има сеир за гледане, нали? Аз ще кажа: По-малко депутати, по-малко разходи и нека поставим качеството преди количеството.

Задължителното гласуване с какво ще ни е от полза, не знам. Ако избирателната система и избирателните листи са същите, то най-вероятно ще повтори досегашния модел. А ако и субсидиите останат непроменени, представете си колко ще ни струва.

Електронното гласуване въпреки рисковете е модерно и удобно и ще спести хартия – да помислим за дърветата.

Споменах вече за субсидията – от всеки гласоподавател се получават 11,50 лв. на година, за 4 години това прави близо 50 лв. Пари, с които същият гласоподавател може да се купи.

Да избираме кадри на МВР мажоритарно – не съм сигурен, че сме готови, нека първо се научим да избираме депутатите си.

Изглежда, че възможностите са много, но всъщност са две. Да потърсим някаква промяна или да продължим въртенето в омагьосания кръг с вярата, че 240-те ще ни оправят, и тихичко да мърморим.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Отчаяни сме! Отчаяно се нуждаем от промяна, надявайки се, че тя ще доведе до нещо по-добро, но въпросът е дали наистина и как ще го постигнем? Да, понятията „демокрация” и „гласът на народа” звучат много красиво, само че всяка монета има два страни.

Популярният и обичан водещ Слави Трифонов и екипът му излагат отдавна своите идеи за промени. Сега те формулираха шест интересни и наистина добри предложения, с прилагането на които би могла да се подобри ситуацията у нас, ако бъдат приети с инициирания референдум.

Но нима удобството на електронния вот например ще спре купуването на гласове? Не, дори ще го улесни още повече. По-лесно е да гласуваш на компютъра от името на 100 човека, вместо да се хабиш да водиш същите до урните и да обясняваш на кое квадратче да положат заветния “Х”. Ами как ще бъдат задължавани гражданите да гласуват? По-скоро ще оставят празна бюлетина или ще попълнят вътре някоя „благословия”, вместо да дадат вота си за хора, на които не вярват. Всяка от шестте точки има положителни страни, но въвеждането им ще гарантира ли прозрачност в политиката и ще доведе ли до по-добро?

„Глас народен, глас Божи” казва известната латинска поговорка. Е, подписвай се, народе, и гласувай! Но преди това хубаво помисли какви ще са последиците от решението ти…

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 50
  • 1
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *