Шапките говорят за скандала в ДПС

Шапките говорят за скандала в ДПС

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

На 24 декември Лютви Местан беше изключен от ДПС и свален от поста си на председател на партията на извънредно заседание на Централния съвет на ДПС, проведено в т. нар. Сараи в Бояна, на което той не присъстваше.

На пресконференция в Кърджали Местан съобщи, че няма да подаде оставка. Цитиран от БНТ, той заяви, че не е бил уведомен за заседанието на Централния съвет и че то не отговаря на устава, защото право да го свиква има председателят на партията.

Няколко дни по-рано, на 17 декември на новогодишното тържество, той беше критикуван от Ахмед Доган по повод декларацията на ДПС в подкрепа на Турция за сваления руски самолет.

„За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагона няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема“, заяви Доган.

Лидерството на ДПС поемат трима души:

Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза. Те ще бъдат начело на партията до националната партийна конференция, която ще се проведе през април.

След свалянето от поста си Местан коментира:

„За последните 19 години съм защитавал почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган и в най-критични ситуации не съм позволявал да падне прашинка върху публичния му образ. Не знам с какво заслужих, дори без да ми се поиска официално оставката, да бъде свикано заседание, до което да нямам достъп“.

Петима депутати обявиха, че напускат групата на ДПС. Лютви Местан ще последват Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед, Айдоан Али, Венцислав Каймаканов и вероятно Мариана Георгиева. Така в парламента ДПС остава с 30 депутати. Освен тях партията напуска и кметът на Джебел Бахри Юмер.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Аферим, братя, ашколсун!

Театър „Българска държава” ви моли да изключите мобилните си телефони и да се насладите на представлението! Сега специално за нашата 7-милионна публика ще изнесем една трагикомедия в няколко части с антракт. Желателно е присъствието на всички ви, защото без вас, нашите усилия биха били напразни!

Но дали….

Завесата се вдига, светлините угасват и на сцената гордо излиза главното действащо лице – ДПС. Моментът е драматичен, обстановката се нажежава до червено и зрителят потъва в тъгата на мрачната действителност, сполетяла партията. Двама лидери, две посоки, две мнения, малко медиен шум, истерия, пушек и завесата пада.

А публиката тъне в неведение. И на помощ се притичват смелите журналисти, които анализират ли, анализират тази достойна за „Аскеер” проява. Завалява порой от мнения и коментари: Единият гледал на изток, другият на запад. Единият бил спасение за България, другият – скритото зло. И така все в същия дух.

По време на антракта прожектират кратък филм за онеправданите мюсюлмани в родната ни страна. Е, не са ли ги напаснали идеално? Какъв гений на режисьорската мисъл!?

Само дето малко са забравили да кажат, че няма политика без интереси, че вече никой не мисли нито за малцинствата, нито за мнозинството. Че независимо накъде са се насочили – всички гледат собственото си благо.

А зрителите (народът) – без тях актьорите биха били нищо. Затова нека освен бъдещи творчески изяви да им пожелаем и малко повече мисъл, загриженост за нацията – ей така за разнообразие от делничната скука на планираните политически прояви. А на журналистите – да ограничат информационния потоп, с който ни заливат, или поне да ни осигурят лодки и спасителни жилетки, за да не се удавим в морето от анализи, коментари, мнения, негативни класации и статистики.

За да оцелеем по време на антракта и да видим следващата част на представлението „Българска държава”.

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Със сигурност на моята шапка й е най-леко. Защо ли? Така като погледна – цялата ситуация чернее. Има два варианта на разсъждение по скандала. Или да го разгледаме като вътрешнопартийна неразбория, или да го „извисим“ до геополитически конфликт. Според мен е по малко и от двете.

Ясно е, че нашата България е колкото ключова, толкова и несамостоятелна. Няма как да забравим, че съвсем скоро се разминахме с гигантския проект „Южен поток“ и на негово място дойде „Турски поток“. След конфликта около сваления руски изтребител надеждите на загубилите български инвеститори се възродиха отново. Главният от тях е Делян Пеевски. Накратко Пеевски не иска да е в лоши взаимоотношения с Русия, евентуалния партньор. А кой изостря тези взаимоотношения – последната декларация на Местан. Ясно защо си отиде значи, ако го погледнем така.

Друг поглед над нещата, пак е черен, предупреждавам. Даже повече се ядосвам на тази хипотеза. Доган и Местан се опитват да избият комплекси, единият предчувства, че властта му се изплъзва, другият може би си повярва много и крои други планове, но придават на всичко това един глобален оттенък. Разбирам, че се опитват да се оправдаят, като се изкарат големи радетели за демокрацията и реформирането на ЕС, ама нас да не ни забъркват. Под „нас“ имам предвид България. И без това ни е трудно да решим от кого да зависим – от ЕС ли, от Руската федерация ли, от САЩ ли. За жалост всичките ни избори в историята са ни поставяли на страната на губещите. Време ни е да спрем да избираме глупаво. Крачка към това е да спрем да избираме страна, на която да сме, а самите ние да бъдем страна. С актьори като Доган и Местан това няма как да стане.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Да направим кратък обзор на добрите новини: завъртяха се скандали в ДПС, които най-накрая биха могли да разклатят партията – мечта за мнозина от участниците в българската политика, които виждат в ДПС образа на злото и на чуждите влияния в страната. Едно разцепление би могло да разреди електората на съмнителната партия, а това от своя страна би се отразило положително на българските интереси.

Какво друго положително стана? Местан демонстрира сближаването си с Турция и опитите си да прокарва турските интереси в страната ни и беше отстранен. Реалният ръководител на партията Ахмед Доган защити позиция в полза на България и, дори и само като символичен жест, премахването на Местан е добър пример за назидание на тези, които вървят срещу благото на страната. Човек трябва да поема отговорност за „гафовете“ си. България не остана под влиянието на Турция и се дистанцира от военните й действия спрямо Русия.

Разбира се, Доган също извлече доста позитиви от цялата тази работа – влезе в ролята на защитник, укрепи позициите на ДПС и си намери изкупителна жертва, докато внимателно отстрани нарастващото влияние на вече бившия лидер. Ако и да е имало някакви икономически и политически противоборства между двамата, сега везните определено се наклониха в негова полза. Няма да отричаме – това си е чудесно, не за България, но за него…

Не трябва да пропускаме и най-важното. Лютви Местан слезе от политическата сцена. Един лидер и депутат от ДПС по-малко. Е, това можеше да е Делян Пеевски, но и така редиците пооредяха. Последваха го още петима. Честито!

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Мнозина считат случилото се в ДПС за нещо извънредно, необичайно – за повратна точка, както в историята на Движението, така и в българската политика и в отношенията на страната ни с други държави. В действителност обаче един по-внимателен и задълбочен преглед на събитията разкрива друго. Станалото всъщност се вписва напълно в логиката на ДПС.

Да се върнем назад във времето.

Парламентарни избори 2005 г., кампанията е в разгара си. В ефира на една от националните телевизии тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган хвърля бомбата, че партиите си имат обръчи от фирми. И това бе скандал. Минават още четири години, следват нови избори за Народно събрание. И Доган, отново насред кампанията, споделя публично откровение – че е инструментът, който разпределя порциите на властта. В началото на 2013 г. пак имаше политически взрив – с „опита за покушение” срещу Доган и то точно докато предаваше председателския пост на Лютви Местан. Е, четири месеца по-късно гласувахме за парламент, нали?! Ами на вота през есента на 2015 г. – вярно, не беше за национална, а за местна власт, но все пак… Турският вариант на песента за Райна Княгиня определено нажежи страстите.

И за децата схемата вече става пределно ясна: Скандал в обществото отвлича вниманието, малко преди избори, след които „случайно” ДПС получава изгода. Защото независимо дали е в управлението, или в опозиция, партията на Доган всъщност играе и в двата отбора. И защото въпреки декларациите на управляващите, че мнозинството е стабилно, няма нищо сигурно. Засега отцепниците, които тръгнаха с Лютви Местан от ДПС, са неколцина. Но след евентуални избори в близките месеци конфигурацията може да се размести, а гласът им да е ключов – и то за всякакви решения.

Да не пренебрегваме все пак и възможността, че станалото може да е плод на макар и закъсняло развитие в родния политически живот. Нека не бъдем песимисти в началото на новата година, но и да не си затваряме очите за знаците. А дотогава ще поживеем и ще видим…

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

„Хиляда пъти да бях убеден, че ще ми се отреже главата заради тази декларация, пак щях да я произнеса“, това бяха думите на Местан след отстраняването му на 24 декември. Къде на шега, къде сериозно се коментираше, че това е трябвало да се случи ден по-късно, на 25-и, но тогава в България се режат достатъчно глави, нали знаете?

И така почетният председател на ДПС Ахмед Доган с една реч на новогодишното тържество на партията предизвика отстраняването на Местан. Известният с умереността си Доган този път действа със замах и дори не изчака партийния конгрес на пролет и накара сума политически анализатори и коментатори да си блъскат главите. Засега са сигурни две неща – че това разнообрази празничната телевизионна програма, имаше и друго за гледане освен „Сам вкъщи“ и подобните му филми и че властта в ДПС принадлежи на Сокола. Той сега ще се опита да минимизира щетите от разцеплението, при подобни случаи в историята е успявал. А Местан и половин дузината му верни сподвижници май ще сформират нова партия, чиято цел ще е да размекне твърдия електорат на ДПС.

Но стига с политиката – идва нова година. Ние от екипа на Цветоглед ви пожелаваме да я посрещнете по-безгрижно от вече бившия лидер на ДПС и ви обещаваме, че няма да ви занимаваме с политика поне до догодина!

 

В ролите на шапките са: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *