Шапките: Щом ВСС е болен, цялото тяло е

Шапките: Щом ВСС е болен, цялото тяло е

Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Името на Висшия съдебен съвет (ВСС) започна да се появява все по-често в медиите, след като есемес до председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, изпратен от номер, записан като „Б. Борисов“, прекъсна обсъждането на казуса „Яневагейт“.

Съобщението гласи: „Лозан Панов пак предложи да Ви викаме за двете каки. Не го приехме“. 

Малко след това и премиерът Бойко Борисов се появи в сградата на ВСС. Преди да отиде на заседанието, той заяви: „Всеки ден ми спрягат името с нещо, с което нямам нищо общо“. 

По-късно Панов заяви съмненията си, че скоро избраният представляващ ВСС Димитър Узунов е автор на есемеса. Узунов скоростно опроверга това твърдение, като лично поиска разпечатка от компанията „Виваком“, с която ВСС има договор. Разпечатката се оказа обикновено писмо с неясна достоверност.

ВСС прекрати проверката по „Яневагейт” след гласуване с 12 гласа „За“, 3 „Против“ и 4 „Въздържали се“.

През ноември м. г. бившите съдии Владимира Янева и Румяна Ченалова бяха замесени  в скандал с изтекли записи на техен разговор. В тях се чува как обсъждат явните и тайните договорки във властта, както и нареждане от „Бойко“ към главния прокурор Сотир Цацаров Янева да бъде „опраскана“.

„Не мога да обръщам внимание на две каки, които се събрали и си говорят“, коментира Борисов.

На 27 януари излезе докладът на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешния ред. ЕК препоръчва да бъде направен независим анализ на цялостната дейност на прокуратурата. Предложението бе записано в актуализираната стратегия за съдебна реформа, приета с голямо мнозинство от парламента.

Комисията подчертава и необходимостта от ефективни мерки срещу корупцията по високите етажи на властта и не само, както и безпристрастното им разследване. България редовно се нарежда сред държавите членки на ЕС, в които има „най-засилено усещане за наличие на корупция“.

Ден преди да бъде публикуван докладът на ЕК, ГЕРБ и Реформаторският блок поискаха оставката на ВСС.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

„Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия.”

Много е модерно да говорим колко обичаме българщината. Затова и започвам този текст с мотив от българския фолклор. В приказките се разказва за орисници, които даряват новородените деца с пожелания за бъдещето. Така съдбата на децата се поставя в техните ръце.

Следвайки този модел, се питаме каква е ориста на народа ни?

Съдебната система е съвестта на всяка държава. Тя е брънката, без която механизмът, наречен правова държава, би изгубил своето значение. В смутни времена хората се доверяват на инстинктите си, на това, което повеляват сърцата им. За да се постигне ред и справедливост, се търси разумът, а именно съдът.

И когато той е обезумял от лъжите, интригите, скандалите, когато корупцията се е просмукала в цялото му същество, когато парите са заслепили трезвия му, безпристрастен и справедлив поглед, тогава разумът се превръща в оръжие. На задкулисието, на силните на деня, на това, срещу което доскоро е претендирал, че се бори.

А как реагира народът? Плюе ли, плюе в орисията си и се примирява с нея. Оставя се да бъде носен по течението, забравя една от най-важните функции на сивото си вещество – мисленето. Поставя превръзка на очите си, заключва ценностите, страда тихо, но говори високо, защото смята, че е разкрил истината. Но греши.

Тихото страдание и шумното безсмислено говорене не ще променят нищо. Тук става дума за една нагла, изродена съдебна система, която се грижи само за собствената си справедливост.

В нормалните държави, когато излезе компромат срещу политик, той незабавно подава оставка, дори и след това да бъде оправдан. В нашата мила, родна страна валят компромати почти ежедневно, но те сякаш засилват волята за власт на управляващите и ги подтикват да покажат докъде могат да стигнат в наглостта си.

Съдебната ни система явно е орисана на корупция и манипулация. Държавното ни управление споделя съдбата й. А народът? Той се бори срещу вятърни мелници и плюе ли, плюе ориста си.

Ей, дали ще се намери някой да му каже, че ориста е въпрос на избор?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Да започнем с един любовен SMS: „Lozan Panov otnovo predlozi da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme”. Ще кажете, че няма нищо любовно в съобщението, и ще сгрешите. То е пропито от любовта към нагаждачеството и подмазването. За съжаление, мнозинството във Висшия съдебен съвет явно се ръководи от тези низши страсти. Говоря за мнозинството, което не искаше да си покаже разпечатките, за да стане ясно кой е изпратил този SMS на премиера Борисов. Същото мнозинство най-демонстративно отстрани представителката на ВСС Соня Найденова – изявила готовност да покаже телефонна разпечатка, като я замени с Димитър Узунов – той, познайте, отказа да стори това.

Ето как се възнаграждава прозрачността в съдебната система, за чиято реформа говорим от години. Не че е от особено значение дали автор на SMS-а е Димитър Узунов, или Яне Янев, те са само двама, а виновните за цирка със сигурност са много повече. Изобщо, трудно е да очакваш правосъдие, когато то се разклаща от едно анонимно съобщение.

В разгара на страстите съдебни и ЕК взе, че публикува годишния си доклад с препоръки към родното правораздаване. НО в определени среди тези препоръки не се харесаха и започна популистко грачене и храчене по злите европейци, които едва ли не нарушават суверинитета на България. Лоша ЕК! Някои „колеги“ размахаха пръст, при това не показалец, и гневно запитаха: „Докога ще живеем с вечно изути гащи и ще чакаме поредния тъпоумен „евродоклад“ на тъпоумни еврочиновници, които живеят в охолство благодарение на нашите данъци?“ Когато някой говори за изути гащи, по-добре е първо да провери своите. Но какво в този „тъпоумен“ доклад предизвика гнева на „интелигентните“ журналя и анализатори, дали не е препоръката за независим анализ на прокуратурата?

Докладът на лошата ЕК за Румъния по „неведоми“ причини беше доста по-позитивен. Доскоро си мерихме реформите със северните комшии, а скоро ще го правим с Албания и Косово. Миналата година ни гостуваше Моника Маковей, за да ни даде ценни съвети, не се учудвайте, ако след десетина години ни гостува някой албански прокурор. Докато ние упорито продължаваме да правим съдебна реформа – проформа.

Бившият министър на правосъдието Христо Иванов пише, че живеем в прокурорска република – до деветдесета бяхме народна република, в началото на прехода се превърнахме в бананова – та той нека се радва, че все още сме република, макар и с опраскано правосъдие.12647862_1070092039707644_384182625_n

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Нищо не е само добро или само лошо. Колкото и клиширано да звучи, това твърдение е напълно валидно, включително във връзка със скандалите, които напоследък се разгарят с особена сила във ВСС. Дори на пръв поглед да изглеждат като пошла, непочтена и мръсна игра, в действителност те са нещо хубаво.

Поредният мониторингов доклад на ЕК за страната ни излезе онзи ден. И отново констатира старите проблеми по отношение съдебната власт в България. Високи нива на корупция, липса на обществено доверие към съда и неспособност на институциите да се справят с проблемите. Звучи познато, нали? Вече девет години сме част от ЕС и за това време все ни откриват едни и същи грешки. И властимащите, дали защото не могат, или защото не искат, продължават да ги допускат. А ние сякаш свикнахме с това.

Бяхме апатични. Свикнахме да сме недоволни от правораздаването в страната си, но да негодуваме мълчаливо; свикнахме да ни казват, че в съдебната ни система има „гнили ябълки“; замълчахме и когато в общественото пространство, манипулирани или не, изтекоха записи, в които висша съдийка твърди пред своя колежка, че премиерът искал да я „опраска“. И приехме обяснението на въпросния премиер, че просто „две каки“ си говорят за него.

Само че трупаното дълго време напрежение отприщи буря. Всяко изказване на някой от замесените в скандала, всеки коментар по темата и всяко действие или бездействие провокираха. А това е оздравителен процес. Разпалиха се необходими дебати доколко се спазват принципите на демокрацията у нас, редно ли е премиерът да получава есемеси с отчети за действията на ВСС. Дали и по какъв начин може да се подобри ситуацията? Оставката на членовете на ВСС ли е решението? Ясни отговори на тези и още много други въпроси все още няма. Но важното е друго – че се говори за проблема. Говори се, а не се премълчава и замита под килима.

Популярна сентенция гласи, че „в спора се ражда истината“. Е, в такъв случай не е ли прекрасно това, че я търсим?

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

След всичко, случило се във ВСС и Софийския градски съд (СГС), след намесването на имената на главния прокурор и премиера в скандални записи, доказващи зависимост между изпълнителната власт и съда, изглежда сякаш няма надежда за справяне с проблемите. Едно нещо, което също не изглежда много добре – докладът на ЕК за България, всъщност може да катализира по-бързото възстановяване на съдебната ни система. Защо?

Според доклада има някои положителни неща, главно в Стратегията за съдебната реформа, която бившият правосъден министър Христо Иванов предложи. От друга страна, ЕК критикува изключително остро ВСС и незаинтересоваността на органа от реформи. Борисов пък иска експертна помощ от комисията за постигане на желаните реформи. Това обаче говори или за пиар демонстрация от страна на премиера, или за истински жест на отчаяние. На българите не ни харесва, когато някой дойде да ни „стяга собствения двор“. Подозираме го, пък било то и ЕК. От тази гледна точка това би могло да активизира ресурсите ни за справяне със ситуацията, повече гражданска активност и то спрямо ВСС и СГС, чиито сапунени драми търпим вече втора година.

Защо говоря главно за ВСС? Този орган контролира съдебната система, ако той е „болен“, цялото съдебно тяло е. Половинчатите мерки, които се взеха през декември и доведоха до оставката на министър Иванов, трябва да се завършат. Имаме малки победи, на които се радваме, като явното гласуване във ВСС или отчитането на главния прокурор пред парламента, но ако реално искаме промени, те трябва да са радикални и систематични. Както знаем, рибата се вмирисва от главата, а ВСС мирише отдавна.

Например идеята за намеса, доста очевидна, на парламента в съдебната система. От една страна, парламентарната квота във ВСС е инструмент за взаимовръзка между властите. Тя е необходима в определена степен, но не трябва да се превръща в тотален контрол. Иначе няма как да очакваме независима съдебна система.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

В идеалните демократични общества има разделение на трите власти и те се осъществяват от независими институции, за да се контролират взаимно в името на свободата. В България наблюдаваме плавно преливане между институциите, а контролът се изразява по-скоро в досадно напомняне, че личният интерес непременно трябва да стои над справедливостта.

Висшият съдебен съвет разкри нисшия си манталитет, докладът на ЕК е достатъчно красноречив. Нуждаем се от очистителни процеси, а замяната на един корумпиран служител с друг едва ли ще ги предизвика. Затова решението трябва да е дълготрайно, а реформите – действителни. Разбира се, това не изключва потребността от оставките на някои от членовете на съвета и преосмислянето на квотите.

Сега остава да видим дали Инспекторатът към ВСС ще започне с антикорупционните мерки в съдебната власт, или ще се превърне в поредния административен орган, който се нуждае от спешно отстраняване.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *