Случаят „Гошко“

Случаят „Гошко“
Източник : https://www.flickr.com/photos/50838842@N06/4731214604
Харесайте

В лето Господне 2070-о в малкото селце Горно Смартово се роди Георги Уинраров и веднага се разбра, че това дете е специално. Добре де, не веднага. Смартовлии са известни с острия си ум, но на пръв поглед не успяха да преценят малкия Гошко. Той изглеждаше като едно здраво, розовобузесто, щастливо бебе.

Първият признак, че нещо не е наред, беше и първата думичка на детето. Тя беше „мама“.

Мария Уинрарова, като чу момченцето си да изрича това, леко пребледня от изненада. Погали го по бузката загрижено и побърза да звънне на тати Кольо:

Коле, детето проговори…
– Е-е, айде, Миме, да ни е честито, какво каза?
– Каза… Ами, каза „мама“, Коле, това не е на добре, защо така нашия Гошко…
– Мимо, недей да откачаш сега, естествено ще каже „мама“, ти си все до него, я почни да му пускаш филмчета на видео джаджите, ще се оправи детето. Ще понаучи други нормални думички… Нищо му няма.

Това беше последният път, в който някой каза, че на Гошко „нищо му няма“. Мария напразно му предлагаше, като един модерен любящ родител, да си избере какво да гледа на видеото. Гошко се мръщеше, буташе устройството с малките си крачета, а често и плачеше неудържимо при вида на най-новите анимационни филмчета.

Родителите се опитваха да пазят това в тайна колкото се може по-дълго, но момченцето започна да прави впечатление на майките в квартала. Скоро цяло Голямо Смартово заговори за случая. Вместо да си играе на GSM-a или да развива мозъчето си на някоя интерактивна игра онлайн, Гошко все ринеше нещо в пръстта, чертаеше футболни полета за мравките до мравуняците, понякога гонеше пеперуди, а твърде често и твърде конфузно за майка си – подаряваше й малки букетчета от трева и глухарчета. Мария ги взимаше, за да не го нарани, но се червеше от срам пред другите майки. Те се опитваха да я успокоят, но самите те разбираха, че Гошко не отива на добре.

У дома нещата бяха по-спокойни, защото нямаше кой да сочи с пръст детето и то си беше такова, каквото бе. Ядеше зеленчуци, оправяше си леглото, не се инатеше, казваше „Моля“ и „Благодаря“, забелязваше, че родителите му са уморени от работа и предлагаше да измие чиниите или да помогне на мама с вечерята. В такива моменти Мария не можеше да се сдържи и избухваше в неконтролируем плач, затваряше се в банята, за да не я гледа Гошко, но той започна да се усеща.

Когато навърши седем годинки и тръгна на училище, започна да разбира колко всъщност беше различен от другите. Тогава реши да пита родителите си защо другите деца не се гледат в очите, ами са вторачени само в телефоните, как не се блъскат в коридорите и защо никой не обича домашна храна?

Тогава Мария и Кольо най-накрая проведоха „разговора“ с детето. Обясниха му, че е различен, че има едно заболяване, което се нарича Покорност, но при него нещата били по-лоши, защото се комбинирало с рядка форма на Нетехнологичност. Те като родители дали всичко от себе си, но явно това не е достатъчно.

Така отчаяното семейство се принуди да се свърже с д-р Милчо Рестартов, най-добрият специалист в областта на заболяванията на Гошко. Детето беше прието веднага, като остана в санаториума на доктора за близо 4 години.

С изключително ефективната терапия на медиците, по-малко разходки и зеленчуци, Гошко вече е почти нормално функциониращо момче. Откакто се е прибрал у дома и дума не продумва за миене на чинии, вече трудно забелязва, когато родителите му се прибират от работа, защото си чати по новия GSM, намери и нови онлайн приятели. Все още обича мравки обаче, има си собствена ферма с тях вкъщи, но пък какво толкова. И мравките са смарт животинки.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Йоанна Русева

Ноу смол тоукс, онли итърнъл айдиас. На маса, на по чаша кола!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *