Смъртното наказание – необходимост или престъпление

Смъртното наказание – необходимост или престъпление
Харесайте

Бяла шапка – факти

Какво представлява смъртното наказание? Налагане на смърт за извършено престъпление. Най-вече се използва при измяна и убийство на човек. Днес то се прилага в 58 държави, сред които Китай, Индия, САЩ и Индонезия. В България е премахнато на 10 декември 1998 г.

Смъртното наказание   необходимост или престъпление
Гилотина – изобретението на Жозеф-Игнаций Гилотин, използвано за обезглавяване до 1977 г.

На 9 януари тази година хунтата в Тайланд внесе предложение за смъртно наказание за корупция. От края на миналата година и Турция на Ердоган заговори за неговото възстановяване.

Смъртното наказание в миналото

Смъртното наказание се е прилагало за убийство, шпионаж, държавна измяна, както и като част от военното право. В някои държави, особено в мюсюлманските, престъпленията от сексуален характер като изнасилване, кръвосмешение, изневяра и содомия са се наказвали със смърт. Също и религиозни престъпления като апостасията (вероотстъпничество) и богохулството. Наказвали са и за организирането на трафик на наркотични вещества и за корупция. Във военното право смъртни присъди са издавани за малодушие, дезертьорство, неподчинение и участие в метеж.

Видове смъртно наказание

Обесване, лапитация (убиване с камъни), смъртоносна инжекция, електрически стол, обезглавяване, гилотиране, разчекване, удавяне, сваряване, погребване жив, зазиждане, хвърляне на хищници, линчуване, набиване на кол, стъпкване от слон, изгаряне на клада, гарота (инструмент за удушаване), газова камера, стрелба с оръдие или разстрел.

Червена шапка – емоции

След престъплението идва наказание. А ако престъплението е тежко, наказанието може да е дори смърт, поне в някои държави. Звучи логично и простичко, нали? Но не е! Защото тук говорим за справедливост, а кой е този най-възвишен разум, който може да каже кое е абсолютната справедливост? Е, има един, и то доста известен, макар по света да го наричат с различни имена. Но той не пише закони и не определя присъди в Човешкия съд.

А Човешкият съд е особен вид организъм. И както подсказва името му, нищо човешко не му е чуждо. Той не е безпогрешен. А понякога е откровено уродлив – нечестен и подкупен. Тогава как такъв съд да раздава смъртни присъди?

Гневим се, че ги няма. Когато чуем за поредната катастрофа, в която пияни и дрогирани шофьори убиват невинни на пътя; когато чуем за поредното издевателство над някого; когато чуем за поредния, избягал от закона и в преносен, и в буквален смисъл.

А не се ли гневим и когато има смъртни присъди? Когато наши сънародници зад граница например са несправедливо обвинени. Та нали, ако един съд е подкупен и оставя на свобода престъпниците, може да осъди на смърт и невинни! А дори и да говорим за виновни хора, какво се случва със семействата им? И масовите убийци имат майки, бащи, деца. Но на тях май можем само да съчувстваме – защото освен със срам, ужас и отвращение, те са принудени да живеят и с болката по близките си. Справедливо ли е за тях?

Кое смъртно наказание да осъдим – на убиеца към жертвата му, на съдията към убиеца или и двете? Всеки има свое виждане за справедливостта, а Истината я знае само един…

Черна шапка – песимизъм

Да убиеш човек, макар и отнел живота на един, двама или няколко души, означава да станеш като него. Да бъдеш и ти убиец. Да прибавиш още един живот към списъка на погубените.

Целта на наказанието е да се постигне промяна в мисленето на престъпника, да се превъзпита, да се покае. Когато наказанието е смъртна присъда, вече не е наказание, а се превръща в отмъщение. А отмъщението води само до повече жертви. Какво променя екзекуцията в извършителя на убийство – нищо, само освобождава духа от тялото му.

Смъртното наказание   необходимост или престъплениеНачините за прилагане на смъртна присъда често са брутални, а понякога и публични. Хората хвърлят камъни и стават по-жестоки, докато скандират убиецът да бъде убит. Получават ли възмездие, или това е ясен пример как да се решават кавги и проблеми? Дали семейството на загинал човек ще получи покой, виждайки как убиват виновника?

Доживотният затвор без право на обжалване е по-доброто решение. Освен това няма да изпрати на бесилото невинен човек, който погрешка е бил осъден.

За да съществува смъртно наказание, са необходими и екзекутори.

Какъв ли е животът на един екзекутор? Как ли се прибира човек вкъщи, прегръща детето си, като само преди часове е натиснал спусъка и поредната глава се е пръснала пред него? Дали хлябът, закупен с парите, изцапани с кръв, е горчив?

Тези хора също стават жертва. Те биват убивани – психически те са мъртви. Най-лекото последствие от изпълнението на заповедите е да се пропият. Кошмарите, ако изобщо могат да спят, са постоянни. Често полудяват, губят разсъдъка си.

Всъщност кой е без разсъдък? Този, който извършва жестоко престъпление, този, който подписва документите за осъществяването на смъртно наказание, или този, който екзекутира?

Жълта шапка – оптимизъм

Тази жълта шапка е по-скоро рационална, защото оптимизмът под сянката на смъртта не е друго, а цинизъм.

Всъщност можех да напиша и нещо сладникаво, нещо с патос за ставащия все по-добър свят и за все повечето държави, забранили смъртното наказание. Да ви говоря за триумф на хуманизма. Но хуманизмът остава на хартия, някъде измежду членовете и алинеите на законите. Хартия, с която „добрите“ могат да си изчистят съвестта. Докато убийствата продължават. Между 2010 и 2014 г. в България те са 642 според данните на Националния статистически институт.

Не минава седмица, без да прочетем за поредното кърваво престъпление, а най-тежкото наказание е доживотен затвор. Дори и то се присъжда рядко, все се намират облекчаващи вината причини, а при добро поведение може да се стигне и до помилване. Но какво ще облекчи невинните близки, кой ще помилва жертвата?!

Затова при особено тежки, умишлени убийства, сексуални посегателства над деца и други престъпления, обезчовечаващи човека, смъртното наказание е единственото логично.

Сега като камъни ще ме засипят клишетата на противниците, че това няма да върне жертвата, че доживотната присъда е по-тежка от смъртта и – любимото ми – че никой няма право да отнема човешки живот. Жертвата няма да се върне, това е гарантирано, а да се използва като аргумент в защита на убийци, е перверзно. До живот в затвора – не звучи приятно, но липсват данни от отвъдното, за да правим сравнения. Колкото до последното – сте прави, наистина, НИКОЙ няма право да отнема живот. И който го направи, се превръща в НИКОЙ.

Докато разсъждавате по тази болезнена тема, моля ви, не забравяйте жертвите, не ги убивайте и в паметта си. Първо помислете за тях, преди да браните правата на престъпниците. Един такъв престъпник е Тед Бънди. Той е извършил над трийсет убийства през 70-те в САЩ. Арестуван е два пъти и два пъти бяга от затвора, а след второто си бягство убива шест жени – пет от тях в една и съща нощ. Разбирате ли защо ви го разказвам?

Бънди е задържан за трети път и на 24 януари 1989 г. е изпълнена смъртната му присъда. Зловещо е, но тогава светът е станал мъничко по-справедлив.

Зелена шапка – възможности

Колко хубаво, че България, като част от ЕС и Съвета на Европа, е страна, в която не можеш да си умреш заради трафик на наркотици или покръстване в друга вяра. Всъщност нямат право да ти дадат смъртна присъда и за шпионаж или национално предателство (все хубави новини, г-да политици).

Какво се случва с останалите 60% от населението, които живеят в държави с действащо смъртно наказание?

Може би си мислим, че това са едни доста неразвити и бедни страни, в които действат племенни закони. После обаче виждаме, че и САЩ е сред тези страни и си казваме: Може би пък това е начинът да намалиш престъпността. Хората ще имат по-сериозна причина да не нарушават закона. Да, ама не. САЩ все още е сред първите места по извършени престъпления (взима се предвид броя на населението), макар че ФБР публикува доклад, според който престъпността намалява и е достигнала нивото от 1960 г.

Ако смъртта не е най-ефективното средство за борба с престъпленията, тогава какви са възможностите?

Смъртното наказание   необходимост или престъплениеДоживотен затвор

Първо, тези хора имат време, в което да се работи с тях и евентуално характерът и поведението им да бъдат повлияни. Второ, огромен процент от осъдените ще се окаже, че са невинни. Учени от Мичиган и Пенсилвания изчисляват, че около 4% или всеки 25-ти, осъден на смърт, е невинен. Смъртната присъда предотвратява всяка възможност за доказване на невинност. Трето, смъртта е загуба, както и да го гледаме. Ако сме по-прагматични, е загуба и на човешки ресурс. Осъдените биха били по-полезни за държавата живи, тъй като могат да полагат обществено полезен труд.

Как обаче да обясниш това на човек, загубил близък и искащ възмездие?

Важно е да се работи и с близките на жертвите. Ако се търси оптимален вариант, в който и осъдените и осъждащите да имат право, то задължително трябва да има активна кампания, отправена към близките на жертвите. Хората, които биха били най-ревностните защитници на смъртното наказание. Освен стандартната работа на психолозите, трябва да се отдели и специално внимание на теми като възмездие, смърт и прошка. Защото по един или друг начин смъртното наказание е наказание главно за роднините на жертвите, хората, които преживяват вторична виктимизация в името на справедливостта.

Синя шапка – обобщение

Темата за смъртното наказание продължава да вълнува. Европа го смята за анахронизъм, но хората все още го обсъждат, намират го за ефикасно решение и ревностно се застъпват за него. Да убиеш убиеца – око за око, зъб за зъб – може би звучи справедливо, но справедливостта в един несправедлив свят се изкривява до своята противоположност. От историята знаем, че Крумовите закони са давали резултат – в България не е имало престъпност. Но това не е заради наличието на смъртно наказание, а поради простичкия факт, че законите са се спазвали, присъдите – изпълнявали. Затворът до живот би бил също толкова ефективен, ако „до живот” не значеше „за малко”, „докато парите заиграят” или „може би някой друг път”.

Сега е 21 в. Говорим за хуманизъм, защитаваме либерални ценности и общочовешки идеали и макар понякога да се отклоняваме от тях, те са светлият лъч, който да следваме. Човешкият живот е естествено право, най-висша ценност и божи дар. Никой не трябва да го отнема. Не че не може, не трябва.

За страни като Тайланд смъртното наказание е удобен начин да контролираш своите политически противници. За страни като България то е нехуманна отживелица без място в демократичния път, който е поела. Пък и замислете се – смъртно наказание за корупция у нас е почти равносилно на демографски срив.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *