Спас Крайнин – студентът с награда за разследване

Спас Крайнин – студентът с награда за разследване

Харесайте

Спас Крайнин е първият студент, носител на награда в историята на Фондация „Радостина Константинова“. Той спечели журито с разследването си за проблемите в дома за деца в с. Лесичово. Иначе се подвизава в СУ като студент по журналистика, а гласът му се чува в БНР, където е стажант-репортер.

На 11 май, когато беше церемонията, поощрителна награда получи и Генка Шикерова от Нова телевизия за разследването й за скъпата храна за бежанците.

Тази година не беше връчена голяма награда. Това стана след решение на Управителния съвет. Мотивите бяха, че публикуваните материали не са подписани от техните автори, което се разминава с критериите за носене на лична отговорност. Тук възникна скандал, защото от сайта „Биволъ“ обявиха, че голямата награда е била предназначена за техните разследвания: „Догансарай – новата лятна резиденция на Ахмед Доган в Росенец“ и „Булгартабак – контрабандната касичка на задкулисието“.

 

Разкажи за разследването, което ти донесе тази награда?

Става въпрос за един Център за настаняване от семеен тип, намиращ се в пазарджишкото село Лесичово. Семейството ми има къща там. Обикновено ходим в събота и неделя. Реших да посещавам дома и да стана доброволец. Разговарях с директорката и всичко беше наред до момента, в който децата започнаха да ми разказват притеснителни истории, свързани с начина на работа на персонала. Те казваха, че когато не слушат, са водени на сметището, което впоследствие бе потвърдено от директорката г-жа Топчийска, че са принуждавани да харчат до край полагащия им се лев за деня. Твърдяха, че са удряни и че редовно им сервират картофено пюре с изтекъл срок на годност.

И какво предприе?

Първоначално си помислих, че могат да лъжат, манипулират, понеже в такива домове живеят деца, които са преживели насилие, и с тях много трудно се изгражда доверителна връзка, много трудно такива деца се възпитават на добро поведение. Доста често те се държат провокативно и агресивно. Не им повярвах, но една от служителките започна да ми разказва същите истории. За да проверя информацията, се свързах с още няколко деца, живеели, но напуснали дома. Всички потвърдиха първоначалните разкази.

И така реших да помогна на малчуганите. Записах разказите им, свързах се с ДАЗД, община Лесичово, АСП и прокуратурата.

Имаше ли предварителна информация, че в „Жулевия дом“ се случват нередности?

Нямах такава. Впоследствие се появиха добри хора, които започнаха да ми подават ценна информация и да ме насочват в правилната посока. Натъкнах се на факти около трудовото минало на директорката. Учудващо е как, след като веднъж е уволнена дисциплинарно за финансови злоупотреби, които са били системни, тя може да си направи НПО, да сключи договор с общината и отново да бъде директор. А институциите твърдят, че няма проблем. Да, ама не! Такъв човек и такова НПО, в което си назначил брат си, сина си, свата си, които нямат никакъв опит в работата с деца, може ли да бъде гарант за спазване правата на децата в социалната услуга? Реторичен въпрос, разбира се!

Освен наградата какви бяха последствията от разследването ти?

Всички институции се юрнаха да правят проверки. Най-смешното е, че научихме, че директорката бе сключила сама със себе си два трудови договора и дълго време е изпълнявала длъжността „директор“ и „касиер-домакин“. След нашите публикации въпросната дама прекратява трудовия договор за „касиер-домакин“. А от Инспекцията по труда правят проверка – забележи! – на следващия ден и твърдят, че не могат да хванат нарушение, защото към момента на проверката има само един трудов договор.

Мнението ти за случая с „Биволъ“?

„Бивол“ е не просто публикуване на материали. „Бивол“ е журналистика с кауза в помощ на българското общество. Учил съм се от Асен Йорданов, Атанас Чобанов и Димитър Стоянов на това що е журналистика. Скандално е да не получат голямата награда за разследваща журналистика. Вижте, не знам дали знаете механизма за избор на спечелилите. Журито тази година – това са 8 човека изтъкнати български журналисти – разглеждат около 25 журналистически разследвания и взимат решение да наградят с две поощрителни награди Генка Шикерова и мен, а „Бивол“ да получат голямата награда. Това не се случи, понеже част от УС на фондация „Радостина Константинова“ бяха несъгласни с мотива, че материалите на „Бивол“ не били подписани от автора им, което е пълна глупост. Ясно е какви хора работят в „Бивол“ и е ясно на гилдията защо наградата не бе връчена. Това, че някои хора си мислят, че може да залъгват обществото ни на дребно, е въпрос на друга тема. Със сигурност обаче този скандал показа, че имаме сериозен проблем със свободата на словото.

Какво мислиш за разследващата ни журналистика?

Има я в България и добре, че има хора като Асен Йорданов, Генка Шикерова, Марин Николов, Росен Цветков, Васил Иванов, да не ги изброявам всичките, които малко по-малко открехват прозореца, да влезе чистия въздух, дето се вика. Такива, които защитават журналистиката на фактите, а не толкова на празнословието и словоблудството. Принципи, които отстояваше и Радостина Константинова. В този ред си мислех, какво ли би си казала, Бог да я прости, тя за скандала „Бивол“. Хората от УС на фондацията мисли ли са по този въпрос?

Какви са поуките за теб от разследването?

Че свободата е нещо, за което всеки в професията трябва да се бори всеки ден, за да може истината и справедливостта да не ни напускат и българското общество отново да има доверие в журналистите и журналистиката.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  • 263
  •  
  •  

За автора

Руми Рафет

Ако е важна възрастта – роден съм през 1985 г., ако е важно образованието – уча журналистика във ФЖМК към СУ. Останалите важни неща ще прочетете в текстовете ми, ако са важни и за вас, споделяйте и коментирайте. Приятно четене!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *