Черноморието – позволено за строителство, не и за къмпинг

Черноморието – позволено за строителство, не и за къмпинг
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Промените

На 1 март Народното събрание прие с 106 гласа „за“ срещу 10 „против“ изменения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С промените се забранява дивото къмпингуване и паркирането на 100 м. от плажа по цялото Черноморие. Глобите за нарушителите ще бъдат между 1 000 и 10 000 лв.

Първоначално се прие да се забрани и нощуването на плажа, но след протести на граждани това отпадна между първо и второ четене. Един от вносителите на предложението, депутатът от Реформаторския блок Костадин Марков, сам се отказа от идеята: „Да кажем, с г-н Миков пием по една ракия на плажа и задремем. Идва един човек и казва, че ни глобяват, но г-н Миков казва, че е бил със затворени очи, но не е спял, а е мислил. Тогава няма да е честно само аз да бъда глобен“. А съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов заяви: „Самото пренощуване, когато не е регламентирано, може да означава просто лежане на плажа. Това дава възможност за злоупотреба на длъжностни лица. Нека поне да не посягаме на малкия шанс крайбрежните общини да повишат своя демографски принос“.

Протестите

В деня на гласуването в НС екоактивисти организираха символичен къмпинг на Орлов мост. Протестът беше обявен предварително и премина спокойно под засилено полицейско присъствие. Инициативата беше на екокоалицията „За да остане природа в България“ и гражданските сдружения за опазването на последните незастроени плажове Карадере, Корал и Иракли. Те поискаха президентът Плевнелиев да наложи частично вето на закона. Протестите продължиха и в следващите дни, като исканията са да се приеме цялостна стратегия за категоризация на плажовете, техния статут и начин на ползване с ясен срок и регламент и след широко обществено и експертно обсъждане.

Критиките

В закона липсва дефиниция какво точно означават понятията „къмпингуване“ и „определените за това места“. Министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че това тепърва ще се прецизира. Контролиращите органи ще преценяват на свое усмотрение кой и как нарушава закона, а така се създават предпоставки за злоупотреби. Няма и яснота как ще се определя точният размер на глобата между 1 000 и 10 000 лв. за физически лица. Важно е да се отбележи и противоречието, че има изрична забрана за къмпингуване, но няма такава за застрояване.

Само преди часове Росен Плевнелиев обяви, че ще сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на въведените глоби за къмпингуване и паркиране.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

„123 чака ни Иракли” се пее в песента.

Иракли, Карадере и Корал чакат, но докога ли? Докато не дойдат машините. Багерите, които уж ще бъдат на разстояние от сто метра, които уж няма да заграбят от дюните, няма да посегнат на защитената местност, няма да убият изчезващите растителни видове като пясъчната черноморска лилия например (включена в Червената книга на България).

Уж. На теория. По закон.

А на практика? Приемат се закони, оставят се вратички и се поощряват нечии интереси. На хотелиери, на предприемачи, на олигарси. Само не на българските граждани, не на природата и в никакъв случай не на плажа.

Така де – това е само пясък за управляващите. Място, на което да положиш едрото туловище на поредния хотел. Където да пренасочиш отпадните води. Място, което да оглушиш с най-новите световни денс хитове. И което да ароматизираш с вкус на цаца, пържени картофи и изтънчени коктейли. Място, чиято гледка да префасонираш – защо ти е небесносиньо, кристалноморско, тревнозелено и пясъчнозлатисто? Можеш да имаш дебел, здрав и сив бетонен изглед.

Това се случва от години, драги ми смехурковци, но никак не е смешно. Представете си величествено красивите брегове на Норвегия. А сега си представете, че за тях отговарят българските политици. Катастрофа от глобален мащаб. Най-лекото наказание за нашите управници би бил международен трибунал за престъпления срещу човечеството.

Но това са само представи. В реалността у нас няма никакъв контрол или регулация относно плажните ивици. Има само бегла имитация на дейност, измиване на ръце и всякакви други клишета от родната действителност. Има глоби, но не и за тези, които вършат истинските бели…

Имаме си плажа, който ни чака. Може би му липсва чувството на удовлетвореност, когато събереш едни хора и им доставиш наслада за сетивата и душите – красива природа, кристалночиста вода, лагерен огън и свобода.

Плажът чака, а ние какво правим?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Този път се случи – Черната шапка да е пряк наблюдател по темата, тъй като е „от морето“. Когато депутати и „зелени“ влизат в пререкание относно строителството било на нов лифт, било на нов хотел по крайбрежието, на българите малко не им пука, общо взето смятат, че всяка страна си защитава някакви лични интереси. Все едно темата е съвсем далечна и несвързана с отделния гражданин. Докато… не решат лятната отпуска да я прекарат в Св. Влас или зимата да отидат на ски в Банско. Тогава очевидните проблеми лъсват.

Според промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, за да отидеш на палатка на морето, ще трябва да си носиш към 10 000 лв. джобни – за  глоба. Съответно не можеш да си паркираш колата или караваната в обсег от 100 м. от плажа. Но… можеш да построиш алейки към хотела си на 20 м. от водата и зимата да сложиш едно катинарче на изходната врата към плажа. Не че хората не могат да минат по плажната ивица непосредствено до хотелчето ти, но при прилив това разстояние ще трябва да го преплуват, защото НЯМА плажна ивица. Според същия закон в чл. 10, ал. 2 се забранява строителството на заграждения, ограничаващи свободния достъп до плажа, но тук говорим за хотели, а това животно забраните не го ловят.

От една страна депутатите твърдят, че тези забрани ще помогнат за опазване на плажовете чисти, като се ограничи безотговорният нерегламентиран туризъм. Не мисля, че караваните пречат на българското Черноморие. Пречат обаче пречиствателните станции. Давам пример с тази между гр. Ахелой и с. Равда, която обслужва нуждите на Слънчев бряг и Несебър. Допреди 2 години тръбата, изхвърляща замърсените води, беше на около 100 м. от плажа, като с просто око можеше да се види замърсяването на целия залив.

Ако държавата няма отговорност към собствеността си, защо прехвърля отговорността към туристите? Защо не се създадат правила за диво къмпингуване, вместо да се поставят забрани, които със сигурност ще бъдат нарушавани?

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Аз съм само цвят кафяв –
мътно съм, мътно съм.
Аз съм само цвят кафяв –
аз морето съм.

Ако можеше да пее, родното Черноморие вероятно би изпълнило точно този рефрен. Защото най-добре описва състоянието му – мръсно, неподдържано, презастроено. Плажните ивици масово са заети от чадърите на поредния концесионер, от непочистени боклуци, от барчета и хотели, а във водата плуват „изненади” от нечия отходна тръба. И на фона на това управляващите решават, че е проблем някой да си разпъне палатката на пясъка!

Явно сме стигнали дъното! Положението на пръв поглед изглежда отчайващо, но всъщност надежда има. Защото в крайна сметка всяка стъпка от дъното към върха е успех, нали?

А стъпки нагоре се предприемат. Например с протестите на екоактивисти срещу забраната за диво къмпингуване по плажовете. Дали протестиращите са прави или не – мненията по темата са полярни. Важното обаче е друго, а именно, че се дава гласност на проблема. И въобще това, че обществото, или поне част от него, реагира.

Даже трябва да се гордеем със случващото се. Защото като че ли в последните години зелената идея се превърна в най-големия двигател на гражданската енергия у нас. Екоказусите успяваха да провокират дебати в обществото и поставяха на преден план сериозни проблеми. Накараха ни да се замислим. И поне за кратко ни изваждаха от апатията.

„Да действаш, означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота”, гласи една мисъл на Ганди. В такъв случай явно всичко, което става – протести, контрапротести, изказване на позиции „за” и „против”, ни дават основание да смятаме, че живеем истински.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Отиваме на българското море и възможностите за нас са две: хотел с няколко звезди на брега на морето или палатка под звездите. Да, ама не.

„Градовете са като хората. Те не са направени само от камък и дърво. Те са също от плът и кръв. И кървят, когато са наранени. Всяка незаконна постройка е пирон в сърцето на Истанбул. Имайте жал към града така, както съжалявате хората.“

Ако този цитат на Елиф Шафак се отнася не за Истанбул, а за морските ни градчета, се питам с последния закон нашите политици кого съжалиха – хората, градовете, природата или хотелиерите?

Възможността да са хората отпада, защото е очевидно, че те са ощетени. Май и за градовете не са много загрижени, щом нови сгради (законни или не) никнат като гъби. Природата ни се появява тук-там само в някоя реклама, за да привлича туристи, докато плажовете се превръщат в поле, минирано с фасове и водорасли.

Един от аргументите да се въведе този закон е именно боклукът, който остава след къмпингуващите. Но това съвсем не е решение. С този закон се ограничава достъпът за коли и почиващи, но какво би попречило на хората да си направят пикник през деня на същата тази територия и да не почистят след себе си – единствено възпитанието, което често липсва. Всеки плажуващ може да си зареже боклука под чадъра, без значение дали е на хотел или палатка. По-логично звучи да има санкция за хората, които замърсяват околността, отколкото за всички, решили да нощуват в палатка или каравана.

Остават и неяснотите в закона. Ще има ли глоба или не и в какъв размер ще е, защото тази информация се променя както плажната ни ивица. Намесата на президента за връщане на закона за преразглеждане е необходима, за да не се получава така, че покрай сухото да гори и мокрото.

И последната възможност – политиците да са съжалили хотелиерите. Май само те имат полза от този закон. Логично е, когато не можеш да спиш на палатка или в каравана, да потърсиш квартира или хотел. Това може да се окаже удобен случай да се запълнят празните стаи, макар че и по този въпрос съм скептична. Луксът е изкушение, но не е спасение за изтънелия портфейл и свободолюбивата душа. По-вероятно е туристите да изберат друга дестинация, отколкото да използват хотелските услуги.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

На пръв поглед промените в закона са доста примамливи – ще пречистим българското крайбрежие, ще стимулираме бизнеса, ще направим крачка напред в екологията. На пръв поглед родните политици са свършили добра работа. На пръв поглед и медийният шум ознаменува приливите на гражданско самосъзнание. Но както казва един от най-изявените икономически журналисти на всички времена – Фредерик Бастиа – не трябва да съдим по това, което се вижда, а по-скоро по това, което не се вижда.

Какво не виждаме? Българското крайбрежие няма да се пречисти без правилно функциониращи пречиствателни станции и природосъобразни мерки като ограничено строителство. Хотелиерският бизнес няма да се развива без цялостен икономически напредък, без добра туристическа реклама в и извън страната, без посетители, които могат да си позволят услугите им. Законите, колкото и да се променят и допълват, са безполезни, ако не се спазват, ако корупцията продължава да се простира навред. Хората няма да опазват природата, ако не се образоват и възпитават. Промените не се случват само с говорене по медиите. А забраната да отидеш на палатка по морето или в планината, не е даване на свободен избор.

Ако се замислим, промените в закона са доста отблъскващи. И от всички нас зависи как ще променим картината на българското Черноморие.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *