Трябва ли ни задължителна казарма

Трябва ли ни задължителна казарма
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

В България задължителната казарма е отменена на 1 януари 2008 г. Армията става изцяло професионална.

От февруари месец тази година в Министерството на отбраната тече обсъждане на изменения в Закон за резерва на въоръжените сили на България, според който всички мъже, навършили 18 години, ще бъдат вписвани в запаса на армията и ще се водят на отчет. Обсъжда се и въвеждането на задължително военно обучение.

На 5 февруари МО изпраща съобщение, в което заявява, че то няма да се въведе, всички промени в закона ще съответстват на Конституцията на Република България, а текстовете ще бъдат внесени за гласуване, след като се подложат на обществено обсъждане. На 28 февруари военният министър Николай Ненчев отново заявява нуждата от сериозна дискусия, на която да се разискват промените в Конституцията и дали ще се запази професионалната армия, с която разполагаме.

„Трябва да преценим колко време ще бъде – 3 месеца, 6 месеца, 1 година. Имаме ли пари за това, има ли необходимост от това. И какво правим с българите в чужбина”, уточнява министърът.

Според изчисления на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов 6-месечната наборна служба за пълнолетните момчета ще струва на бюджета 100 млн. лв. на година.

Независимият депутат и лидер на партия „Българска пролет“ Велизар Енчев пък изчислява, че задължителната военна служба ще струва на държавата 1.5 млрд. лв. на година, понеже здрави казарми в страната няма. Той настоява въпросът да мине през референдум, тъй като е свързан с промяна на обществения договор между държавата и младежите.

Основните позиции по темата са 3:

  1. Задължителната казарма трябва да се въведе, тя е полезна за мъжете и необходима за националната сигурност.
  2. Задължителната казарма е опит за потъпкване на свободата и свободния избор на човека и създава опасност от външна агресия.
  3. Компромисен вариант – да се проведе военно обучение за доброволци.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

Насилие. Безотговорност. Наглост. Нехайство. Малодушие. Грубост. Обида. Невъзпитаност. Простота. Глупост. Невежество. Претенция.

Това са част от белезите на бозайника от специалния защитен вид „Млад човек“. Среща се на улиците, в градския транспорт, на пейката в парка, в ресторанта или киносалона, в собствения ви дом. Той смята, че светът му принадлежи, че единствените граници, които могат да му бъдат поставени, са тези на собствената му умствена ограниченост.

Как да се справим с такива субекти? Веднага чуваме отговора „Това е, защото не са ходили в казарма“. Военната подготовка ще помогне ли да се изкоренят онези думички от същността му, които го принизяват до неандерталеца?

Не, разбира се. Всичко идва от семейството. Колкото и да е клиширано. Първите седем години от възпитанието на човека не са случайни, дори и някои да ги отричат. А и в действителността, в която ти си най-големият тарикат и имаш предимно права, но не и задължения, не знам за какво превъзпитание би могло да си говорим.

Но има и друга причина, поради която връщането на казармата би срещнало отпор. Останалата част от младите хора, които все пак са изключение от по-горе изредените, но които също не биха искали да получат военна подготовка.

Наивност. Пацифизъм. Воля за мир и любов. Религиозни възгледи. И още куп причини.

Тогава как да накараш който и да е от двата вида млади хора да отиде в казарма? Да му предложиш алтернатива (работа към Червения кръст например) или да му наложиш санкции? Да му покажеш ползите за обществото или да всееш страх от евентуално нападение, за което той не би бил готов?

Хубаво е човек да е подготвен, но щом има подготовка, има и очакване. А има ли очакване, действието ще дойде все някога. Хубаво е да се действа, но поставиш ли думата „военно“ пред действие, не може да очакваш нищо добро. Не живеем в утопия и военните конфликти за съжаление са навсякъде, по-близо или по-далеч.

Но Волтер много добре е казал какво се случва по време на война и какво човечеството губи от нея: „Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя.“

Помислете, имаме ли нужда от военна подготовка, ако не желаем война?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

Защитниците на задължителната военна служба изтъкват един доста важен за обществото довод – сигурността. Тези момчета, които ще минат през казарма, ще бъдат подготвени да защитят родината си при евентуално военно положение. Глупости!

По стара българска традиция казармата е било мястото, където военни пред пенсия демонстрират величие и комплекси, а новобранците просто се молят да оцелеят през тези няколко месеца, въпреки психическия и физически тормоз. А  как стои въпросът за сигурността все пак?

Да погледнем най-развитата във военно отношение държава в света – САЩ. Броят на армията й не надвишава милион и половина души, това са професионалисти, военни, хора, които доброволно са решили да се занимават с това. На фона на тях китайската армия е почти с милион отгоре. Факт е, че Америка разполага с огромен бюджет за отбрана (близо 600 млрд. долара), както и с много бойни глави и самолети. Това е тяхното решение за сигурността. Така че не е нужно да се превръща някой насила във войник, когато самата държава няма ясна политика за отбрана, както е у нас например.

Всички сме чували истории от казармата. Възрастни хора в автобуса, които разказват  за славните подвизи в поделението с нескрито умиление. Наскоро чух друга история обаче. Той е видимо малко над 30 години. Обикаля с едни документи и проси. Казва се Алекси.

Единият документ е военната му книжка, в която пише защо е уволнен. Пребит е от двама старши, като получава мозъчна травма, а с това и епилепсия. Твърди, че не може да работи нещо постоянно заради припадъците. Та и това може да ти донесе казармата. Подобни истории имат много хора, изкарали военната си служба. Да не споменаваме отново и тази на редник Цветан Булиев, който през 1992 г. беше надут от стари войници с компресор.

Всички сме чували и изказвания от рода: „Ох, защо не върнат казармата, че тези мъже да се стегнат малко!“ Скъпи дами, това дали той е минал през казарма, не го прави мъж, ако той не мие чиниите, не приспива детето, не знае как се сменя крушка, не е отговорен, не уважава родителите си и вас. Общо взето, всичко това се научава в семейството – най-добрата тренировъчна площадка за бъдещето.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

В обществото темата за или против казармата разбуни духовете. Точно там, в казармата, се изгражда силен характер, тя учи на дисциплина. Къде другаде ще се научиш на това? Там е мястото, където от момче, тъкмо излизащо от пубертета, ставаш мъж с характер, научаваш се да носиш отговорност. Пазиш военни обекти, караули, носиш оръжие. Научаваш се на железен самоконтрол, който те кара да се изправиш и продължиш, дори когато си пълзял 3 км. в калта, а след това си тичал още 20 км.  в дъжда. Казармата възпитава колективните и личностните качества у младите мъже. Научаваш се да вярваш в национални идеали и се обучаваш да ги защитаваш. Изграждаш принципи, а това е част от личностното израстване. Защото те интересува нещо повече от това да има ядене и пиене на масата и да прострелваш с поглед новия си айфон. Вместо това ще се научиш да стреляш с оръжие. В българската армия липсват попълнения, нуждаем се от млади и енергични военни.

Някога е било голяма гордост за семейството да те изпратят войник. Това е било празник, който се е отбелязвал грандиозно почти като сватба. Всички сме чували различни забавни истории от казармата. Дали е време да се създават нови истории и вицове. Може би, да.

В казармата можеш да завържеш истински приятелства, да се запознаеш с хора, с които няма да се забравите цял живот. Ще срещнеш другари, с които при други обстоятелства никога не би се запознал.

Важно е да има военно обучение, дори то да е в рамките на няколко месеца. В момента в такива размирни времена се нуждаем от силни, здрави и обучени мъже. Те трябва да знаят как се държи оръжие, а не да си правят селфи в тоалетната на някое колоритно кафе в Студентски град.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Дали е от народопсихологията ни? Всяка тема, която се завихри в общественото пространство, провокира крайности – или тотален възторг, или тотално отричане. Така се случи и с въпроса за връщането на задължителната казарма. Двата лагера – на твърдите привърженици и на върлите противници, са непримирими. Но нужно ли е да се стига до крайности и не е ли по-добре да се търси балансът?

Ясно е, че задължителната военна подготовка има и предимства, и недостатъци. В такъв случай защо просто не вземем положителното от нея и не го развием?

Например не е задължително младите момчета и мъже да бъдат пращани в казарма, едва ли не да бъдат заточвани, за да се възпита у тях чувство на ред и отговорност. Това може да се постигне и чрез някакъв вид обучителен курс в училище. Стига наистина да има достатъчно воля за това, организирането на подобно обучение би могло да е от изключителна полза.

Освен че би имало възпитателна цел, то може да даде и ценни практически умения. И то не само по отношение на боравенето с оръжие и физическата подготовка. Но и за справяне в бедствени ситуации, оказване на първа помощ или за самоотбрана. В училищата има подобни учения, но спорадични, които често се провеждат проформа, така че реално не са достатъчно ефективни. Ситуацията обаче може да се промени, стига отговорните институции да изготвят смислена стратегия за това.

А пък и защо само момчетата да минават през такава подготовка? Тя би била полезна и за момичетата. Добра възможност е обучението да се вмъкне в учебния план – като допълнителен час към физкултурата, но за военна подготовка.

Теоретично е възможно и да се организира някакъв интензивен курс – за един или два месеца, който младежите да карат, например след завършване на средно образование.

И най-гениалната мярка може да има негативен ефект така, както от най-лошото нещо може да се извлече положителното. Въпрос на организация и желание.

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Да върнем ли казармата? Подобен въпрос може да се роди само в държава, където политиката се прави на парче и ценностите също са на парчета. Политиката – тя не само е на парче, а май и на принципа проба-грешка или грешка-грешка.

По-малко от 10 г. са изминали от забраняването на задължителната военна служба и ние почваме да се замисляме за нейното връщане. Нима през 2008 г. времената бяха много по-мирни, нима липсваха прогнози за задълбочаването на конфликтите? Сега, след като за десетилетие казармите запустяха, а някои са в руини, ние се сещаме да възстановим армията и гадаем колко ще ни струва – 100 млн. лв. на година, или много повече. А някои се размечтаха, че военната служба ще възвърне и позагубените според тях мъжки ценности. Е, уважаеми, ако до края на пубертета те не са изградени, в случая и доживотна казарма трудно би помогнала.

Днес гледаме на казармата с носталгия, но не бива да се забравя, че там не всичко е било идеално, имало е гаври и извращения, някои от тях с тежки последствия за жертвите. И все пак върнем ли я, важно е с каква продължителност ще е тя, за 3 месеца не е сигурно какво повече от оправянето на леглата си ще усвоят бъдещите бранители на родината, а една по-дълга служба може да повлияе на трудовата реализация на младежите, защото докато приключат с войниклъка и висшето образование, ще чукнат 25-те.

Искаме страната ни да бъде защитена, но готови ли сме да плащаме достатъчно за издръжката на бъдещите войници? Вие, майки, ще пратите ли синовете си със спокойно сърце в казармата? А някой сети ли се да попита главните герои, момчета, вие какво искате?

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Елиза Младенова, Ива Ваташка, Йоанна Русева и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *