Удар, гол, война
Източник photo credit: idreamlikecrazy Soccer (Football) via photopin (license)

Удар, гол, война

Харесайте

Футболът, който познаваме, официално започва във Великобритания в средата на 19 в. Тогава това е игра между джентълмени, проведена на университетското игрище. Днес за някои той е своеобразна религия, други го намират за скучен, трети бъркат терена с политическата трибуна. Феновете отдавна са потъпкали джентълменството, за да успеят по най-ясен начин да покажат любовта и емоцията си от играта. Любов, която може да ранява, да обгазява, дори да убива.

Каквото се случва през 1994 г. след квалификационен мач от Световното първенство между отборите на САЩ и Колумбия. Защитникът Андрес Ескобар прави немислимото: вкарва гол в собствената си врата и по този начин изхвърля смятаните за фаворити колумбийци от надпреварата. Отплатата на феновете се равнява на няколко куршума, изстреляни във футболиста. Ескобар се превръща в национален предател и плаща скъпо за грешката си.

В Латинска Америка футболът се явява и повод за война.

През 1969 г. три квалификационни мача за Световното първенство в Мексико през 1970 г. изправят Хондурас и Ел Салвадор пред дулото на оръжията.

Военните действия между двете държави са наречени „100-часовата война“, защото продължават едва четири дни. Те са известни на широката общественост с друго наименование, дадено от един журналист, свидетел на събитията. Ришард Капушчински кръщава тази битка – „Футболната война“.

Всичко започва от загубата на Ел Салвадор от Хондурас в столицата на последната – Тегусигалпа. Срещу салвадорските футболисти се използва тактика, популярна и до днес: запалянковците обкръжават хотела на гостите, замерят с камъни прозорците и хвърлят бомбички, крещят през цялата нощ. За да може на другия ден Хондурас да победи изнервените и уморени салвадорци. Каквото и се случва.

Нападателят на Хондурас – Роберто Кардона, вкарва победния гол в последната минута, а в съседната страна едно младо 18-годишно момиче – Амелия Боланиос, взима пистолета на баща си и се самоубива с него. Причината – току що е видяла по телевизията как националният отбор на Салвадор губи мача. Пропагандата веднага започва в печатните медии. На следващия ден вестник „Ел Насионал“ описва случката по следния начин:

„Девойката, която не можа да понесе, че родината й бе принудена да падне на колене“.

Телевизията също взима участие и предава на живо погребението на момичето, в което се включва цялата столица. Амелия е изпратена като национален герой: има почетна рота, ковчегът й е покрит с националното знаме, а президентът, министрите и всички национални футболисти на Ел Салвадор участват в траурното шествие.

Седмица по-късно картината се обръща и за реванша в Сан Салвадор, столицата на Ел Салвадор, отборът на Хондурас прекарва безсънна нощ, благодарение на местните жители. Те вдигат огромен шум, носят портрети на Амелия Боланиос и искат отплата за смъртта й. Налага се футболистите да бъдат транспортирани до стадиона с бронетранспортьори. Знамето на гостите е изгорено и на негово място домакините издигат един мръсен парцал. Треньорът на Хондурас заявява след загубата от Ел Салвадор:

„Цяло щастие е, че загубихме този мач“.

Играчите успяват да се спасят благодарение на армията, но феновете нямат същия късмет. Те бягат към границата, някои са бити, а двама дори са убити. 150 от колите на хондурасците са запалени. И съвсем скоро границата между Ел Салвадор и Хондурас е затворена.

Това показва колко трудно е да се разграничи политиката от футбола в Латинска Америка. Капушчински дава за пример, че ако националният отбор претърпи поражение, много правителства подават оставка или биват свалени с военен преврат. Ако си състезател от губещ отбор, незабавно в пресата ще бъдеш окачествен като национален предател. Но ако победиш, ще бъдеш обожествен. След една победа на Бразилия в печата излиза следният текст:

„Всеки път когато топката политаше към нашата врата, Исус протягаше крак от облаците и изкарваше топката в аут.“

Футболът в Латинска Америка е част от националното богатство на всяка страна. Отборите са модерните армии, които се бият за честта и славата на родината. А каквото направиш в тяхно име – всичко е оправдано: след победата на Мексико над Белгия един директор на затвор в изблик на щастие пуска на свобода близо 150 опасни престъпници. Той е оправдан, защото действа в момент на патриотично чувство.

Но Футболната война не започва просто заради спорта.

Той е само поводът. Истинската причина за „100-часовата война“ е икономиката.  

През 20 в. няма страна в Латинска Америка, която да не е под диктатура. В периода, когато избухват военните действия между Ел Салвадор и Хондурас, и двете държави са управлявани от олигархични военни прослойки. Изразът „богата земя на бедни хора“ важи с пълна сила за централноамериканския регион. Чуждите капитали управляват местното производство на банани и кафе. Но печалбата на тези компании не отива в икономиката на Латинска Америка.

Въпреки че и двете държави са бедни, едната притежава нещо повече от другата – земя. Затова и близо 300 000 салвадорци мигрират в Хондурас в търсене на работни места или обработваеми площи. През 60-те години правителството на Хондурас е принудено от местните селяни да извърши аграрна реформа. Това означава, че салвадорците ще трябва да се върнат на родна земя. Говори се също за феодална олигархия от „четиринадесет семейства“, за които се предполага, че притежават най-голямата частна собственост в Ел Салвадор. Наистина разпределението на собствеността върху земята там е силно неравномерно. Пет на сто от земеделските стопанства заемат 70 на сто от обработваемата земя, а 200 000 селяни не притежават такава. 75 на сто от селяните живеят с бюджет под 2 долара на седмица.

Сред тази тежка икономическа ситуация, най-страшно е това, че бедните селяни са принудени да воюват, без да знаят защо, без да го искат. Както пише Капушчински:

„Попитах защо се бият със Салвадор. Отговори, че не знае, че това са държавни работи. Че когато живееш на село, е по-добре да не задаваш въпроси, защото онзи, който пита, предизвиква подозрителността на кмета… Трябва така да се живее, че името ти да не дразни ушите на властта.“

Войната приключва отново заради икономиката, когато Организацията на американските държави заплашва Ел Салвадор с икономически санкции. Равносметката след нея: шест хиляди убити и десет хиляди ранени. Някои салвадорци се завръщат на родна земя, други остават в пределите на Хондурас.

Днес хората като че ли не помнят добре историята. На световното първенство, проведено в Русия през 2018 г., колумбийският футболист Карлос Санчес получава червен картон в мача срещу Япония. Заради неговото напускане отборът на Колумбия е по-слаб и е победен. След мача играчът получава смъртни заплахи. Сякаш никой не знае за Андрес Ескобар. Ако печелиш, си герой, ако загубиш, си предател. Твоята нация е свещена, останалите са противници. На този националистично-пропаганден фон не трябва да се учудваме, ако дори и днес се случи някоя „война“ след футболен мач.

Защото в спортното съперничество се отразяват много исторически, етнически, икономически, дори и религиозни вражди. А футболът е само една от битките, в която политиката намира поле за изява. Радостта от победата се изразява в чувството, че смазваш националния враг. И сякаш си в антиутопия – играта се играе по следни правила: „Удар, гол, разстрел или война“…

 

Използвани са материали от: 

Капушчински, Ришард. Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос. София, 2001.

Cable, Vincent. The ‘Football War’ and the Central American Common Market. International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944-), Vol. 45, No.4 (Oct., 1969), pp. 658-671. Oxford University Press on behalf of the Royal Institute of International Affairs


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Ива Ваташка

Предимно мечтая, понякога пиша. Завърших журналистика, след това се запознах с международните кризи, конфликти и дипломация. Темите, които ще намерите тук, са ме развълнували достатъчно, за да ги претворя в текстовете си. Надявам се да ви бъдат интересни!

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *