Уранжада от чешмата

Уранжада от чешмата
Харесайте

БЯЛА ШАПКА – ФАКТИ

Откриха уран във водата на Хасково. Това и други подобни заглавия заляха медиите на 11 април и притесниха много хора. Тогава от Министерството на здравеопазването съобщиха, че на 04.04.2017 г. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към МОСВ е информирала РЗИ (Регионална здравна инспекция) – Хасково за установено несъответствие в качеството на водата по химичен показател „уран“ и „алфа активност“ в някои тръбни кладенци, използвани за питейно-битово водоснабдяване на част от гр. Хасково.

Промените от 2015 г.

От МЗ обясниха, че тези стойности на естествен уран във водата не са новост за България – нова е регулацията. През 2015 г. се въвеждат директиви на ЕС за контролно ниво на естествения уран в питейната вода. Дотогава нормата е била 0,06 мг/л, а с промените е намалена на 0,03 мг/л. От министерството съобщиха още, че са потърсили Световната здравна организация по повод завишените стойности и оттам са пояснили, че нормите за естествен уран и алфа активност са „силно консервативни“ и са „препоръчителни, а не задължителни“.

Колко са завишени нивата?

За Хасково те са 0,04 мг/л за два кладенеца и 0,06 – за трети. За Велинград, където на 21 април също беше съобщено за наличие на уран във водата, стойността е 0,06 мг/л. И в Първомай заговориха за уран във водата, но изследванията показаха, че той не надвишава нормите.

Предприетите мерки

От МЗ предупредиха хората да не използват водата за пиене и готвене, но че могат да я ползват за хигиенни нужди. С цел превенция на общественото здраве със заповеди на директора на РЗИ-Хасково (от 7 и 11 април) е разпоредено на ВиК дружеството да бъдат спрени всички кладенци, показали несъответствие в качеството на подаваната вода. По-късно от ВиК Хасково осигуриха 7 водоноски за питейни нужди, разположени в различни квартали на града.

Здравните рискове

Според изследванията продължителният прием във високи концентрации на вода с уран може да нанесе поражения върху организма, но при съдържание 20 пъти над препоръчителното.

ЧЕРВЕНА ШАПКА – ЕМОЦИИ

 „Шегата е като солта, трябва да я употребяваме с мярка.“ ~ Питагор

Веднага тази сентенция да бъде разпространена сред всички онези, дето се шегуваха с водата в Хасково. И преди да сте ме обвинили в липса на чувство за хумор, нека се обоснова. Хората смятат, че има проблем, питат Световната здравна организация, тя им казва, че проблем няма и да не се стресират. Експерти се изказват колко безвредна е водата с естествен уран и как всичко се преекспонира.

Аааа, ето го разковничето – преекспониране. Как никой от вас, драги шегобийци, не се зачуди защо изведнъж уранът се появи по всички медии? Дали не стои нещо друго, нечий интерес зад това невероятно химично разкритие?

Каквато и да е истината, гениалните светещи остроумия не помогнаха за излизането й на светло. Напротив – този шеговит шум заглуши мисленето на аудиторията и я пусна във водовъртежа на плиткоумното ежедневие. Защо ли? Защото, ако аз живея в Хасково, първото, което ще искам да разбера, е дали водата наистина е опасна. Ако е опасна, ще търся правата си, ако не е – ще спра да всявам страх и ненужно напрежение, което сякаш само разсейва истинския проблем.

Уранжада от чешмата
Опасна ли е водата в Хасково, или само беше всяна излишна паника?

ЧЕРНА ШАПКА – ПЕСИМИЗЪМ

 „Няма страшно, тези количества не са опасни“, „Препоръките на Световната здравна организация (СЗО) са консервативни“, „Ама резултатите от проверките ни ги дадоха с три месеца закъснение!“

Не съм от онези, които се „впрягат“ много за това, с какво се хранят и дали е вредно. Тоест, ако живеех в Хасково, и след скандала с водата чуех горните изречения, нямаше да се стресирам много. Все пак от Министерството на здравеопазването казват, че нивото на уран не е опасно високо. Е, да двойно повече е от разрешеното количество в европейските директиви, но те са от 2015 г. Българската почва нещо не може да му смогне на европейското законодателство, а до преди две години сме били изрядни по всички изисквания. Бе, забавни хора са в Здравното министерство.

Само че на хората в Хасково, Първомай и Велинград не им е толкова весело. Ефектът от това да приемаш силно концентрирана с естествен уран вода също не е весел. Поражения върху бъбреците и пикочния мехур, опасност от онкологични заболявания – уранът работи на клетъчно ниво и може да засегне всички клетки при сериозно натрупване. Та, цялата държава пита защо се плаща на хиляди ведомства и водни регулатори като РЗИ, Басейнови дирекции, различни агенции към здравното, регионалното и екоминистерството, Националния център по радиобиология и радиационна защита…

Ако влезете в сайта на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, откъдето е  дошъл и сигналът за Хасково, ще видите отчет на извършените проверки по месеци. За месец януари тази година са извършени 87 проверки, като 79% от тях са свързани със спазването на условията в издадените разрешителни на водоснабдителни дружества.

  • Състояние и правилна експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземни води и съоръженията за измерване на водите – 3 бр.
  • Количество и качество на водите – 1 бр.
  • Контрол на разрешителни, издадени по ЗВ – 68 бр.

Не съм експерт, но ми изглежда, че разрешителните имат приоритет над качеството на водите. Явно приоритетите ни куцат.

Уранжада от чешмата
Не се следи достатъчно за качеството на водата

И около Хасково, и около Първомай е имало добив на уран преди 1992 г. То си е обществена тайна, че в тези райони нивата на уран са завишени, така че регулаторните органи не се вживяват много в проверки и глоби. Просто нямат други по-добри варианти за водоснабдяване за тези селища. Дори и сега, когато населението там е снабдявано с бутилирана „чиста“ вода, селскостопанските животни продължават да се поят от старите ненадеждни водни източници, а земеделските култури виреят в земята, чиито подпочвени води са замърсени.

ЖЪЛТА ШАПКА – ОПТИМИЗЪМ

Уранжада от чешмата
Уранът – един химичен елемент, който провокира много въпроси. Дано да е било за добро

Къде си, Уране?

Кой?

Къде си, Уране?

Кой?

Търсим те из Велинград.

Цялата държава пита!

Къде си, Уране?

Кой?

Къде си, Уране?     

Търсим те из целия град.

Великденските празници започнаха с търсенето на Урана. То започна от Хасково, премина през Първомай, та чак до Велинград. И какво се оказа накрая? Няколко дни имаше уран и пиехме вода от водоноски, а след това изведнъж уранът се изпари с вълшебна пръчица. Ах, какво щастие за всички хора в Южна България. Всички граждани на засегнатите градове от урана го търсиха, но така и не го намираха, затова те продължиха да използват питейната вода поне за миене, като не става за пиене. Но във Велинград все още не е изчезнал уранът. РЗИ забрани водата да се използва за пиене, миене и готвене. Поне градът на СПА индустрията ще стане още по-известен и ще се търси все повече от хората за почивка и релакс, дори и с уранова вода.

Фейсбук гръмна от статуси, свързани с урана. Появи се „Урановият човек”, който пие само Уранжада. Всички се превърнахме в химици и започнахме да разбираме от уран, манган, арсен и т.н. Хубавото е, че така можем да помислим как да се реши проблемът. Все пак да не забравяме, че уранът се използва за производството на ядрено гориво – не ми се струва много, много полезен. Да се надяваме, че ще се направят необходимите проби и ще се предприемат достатъчно мерки за безопасността на хората. И че институциите като ВиК и РЗИ ще се заемат с проблемните водоеми. А държавата ще подобри политиката си и ще осведомява навреме народа си за важните неща.

ЗЕЛЕНА ШАПКА – ВЪЗМОЖНОСТИ

Проблемът със замърсената вода не е само български, той е световен. По данни на СЗО най-малко 1,8 млрд. души в световен мащаб използват източник на питейна вода, който е замърсен.

През 2015 г. България се присъедини към глобалните цели за устойчиво развитие на ООН, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. Шестата цел е осигуряване на достъп до чиста вода и санитарно-хигиенни условия за всички хора. Тя включва:

  • Да се постигне универсален и справедлив достъп до безопасна и достъпна питейна вода за всички;
  • Да се подобри качеството на водата чрез намаляване на замърсяването. Чрез премахване на изхвърлянето на боклук във водни басейни и минимизиране на отделянето на опасни химикали и материали, намаляване наполовина на частта от необработените отпадъчни води и съществено увеличаване на рециклирането и безопасното повторно използване в световен мащаб;
  • Да се увеличи значително ефективността във водоползването във всички сектори и да се осигури устойчиво изтегляне и снабдяване със сладка вода с цел преодоляване на недостига на вода и съществено намаляване на броя на хората, страдащи от недостиг на вода;
  • Да се защитят и възстановят екосистемите, свързани с водата, включително планини, гори, влажни зони, реки и езера;
  • Да се разшири международното сътрудничество и подкрепата за изграждане на капацитет на развиващите се страни в дейности и програми, свързани с водоснабдяването и канализацията, включително събиране на вода, обезсоляване, ефективност на водата, пречистване на отпадъчни води, технологии за рециклиране и повторно използване.
Уранжада от чешмата
Замърсяването на реките е огромен проблем в световен мащаб

Как може да се постигне всичко това?

Правителството на всяка от 193 държави, които са подписали плана, трябва да инвестира във водни изследвания, подобряване на канализационните системи, да се отнася отговорно и да се стреми да развива водните си ресурси. Печеливши резултати ще се постигнат и като се повиши информираността на обществото. Също трябва да насърчи участието на домакинствата в подобряването на управлението на водите и санитарните условия. Разработването на екологични системи е друга възможност за постигане на целите, към които е дала заявка и България.

 

СИНЯ ШАПКА – ОБОБЩЕНИЕ

Медийният шум по въпроса с урана във водата бавно поутихна. Шумът утихна, но проблемът остана. Остана незнанието откога хората са ползвали замърсена вода. Дали и как тя е повлияла на здравето им?

И макар че това е важен въпрос, остават и все по-малко хора, които биха могли да отговорят на него компетентно. Защото условията за професионално развитие на биолозите, физиците и химиците у нас далеч не са добри, а интересът на младите към специалностите в тази сфера клони към нула. За справка, погледнете колко хора преди месец са се явили на кандидат-студентския изпит по физика в най-големия университет у нас, Софийския – едва 32-ма. Колко от тези хора ще продължат да се занимават с научна дейност в България? А дали поне един от тях ще стане учител, за да подготви и вдъхнови следващите поколения да учат за радиацията, за водата?

Някои се шегуват, че хората в Хасково светят радиоактивно. Но може би е добре да видим, че всъщност най-ярко свети сигналната лампа – че въпросът е сериозен и трябва незабавно да се намери път за разрешаването му. И не става дума само за урана! А също и за замърсената вода в целия свят – от шистов газ, от промишлеността, от битови отпадъци. За старата, за некачествената или изцяло липсващата канализация. Става дума за простичката нужда да имаме чиста вода у дома и да я ползваме без да се страхуваме, че е опасна. Но и за по-трудното: да се стремим към повече познания, критичност и отговорност. А когато нещо не зависи от нас, да знаем кого и как да накараме да си свърши работата.

 

В ролите на шапките: Благовеста Маринова, Веселина Петрова, Ива Ваташка, Йоанна Русева, Рафие Шерифова и Руми Рафет


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Цветоглед

Шестте мислещи шапки е метод, който изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Създателят на метода е Едуард де Боно. Ние от Цветоглед прилагаме този метод при писането на нашите текстове, за да ви представим дадената тема максимално цветно.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *