Захарният памук зад стъклото

Захарният памук зад стъклото
Харесайте

Книги, филми и сериали – всички сме запознати с тях, защото те са едни от главните методи за развлечение. Дали ни карат да се смеем или да плачем, да се замисляме или просто да се разведрим, сигурното е, че винаги си взимаме по нещо от тях. Масовият им характер е предпоставка ситуации и персонажи понякога да се превръщат в очаквания, свързани с реалността, а в краен случай – в реален модел на поведение. Належащият въпрос обаче е: вредно ли е това?

Безкритичното „попиване“ на различни житейски концепции, представени в различни произведения, които четем или гледаме на екрана, може да не се окаже особено полезно. Абсолютната категоричност е излишна, но примери има достатъчно. Ето някои, които се открояват на общия фон и които не винаги водят до добри последствия.

Външен вид

Въпреки че повечето зрители сме съвсем наясно, че преди снимки целият актьорски състав стои мирно в гримьорните по няколко часа и чака стилистите да си свършат работата, винаги има една част от аудиторията, която не знае за това. Това са именно подрастващите, които рядко са запознати с работата зад кадър. Намирайки се в достатъчно деликатна възраст, тийнейджърите остават с яркото впечатление, че хората, които виждат на екрана, са абсолютно съвършени. Грим, прическа, дрехи – ефектът „Уау!“ влияе на юношите, карайки ги да се възхищават на нереалистични образи. У повечето от тях се заражда желанието да подражават на идолите си. Разбира се, най-първичната форма на подражание е чрез външния вид. Стремежът да изглеждаш като някого, който е красив, модерен и известен, звучи страхотно, особено когато целта е да спечелиш одобрение. За жалост, голяма част от тези деца не осъзнават, че популярните личности не са идеални през всичките 24 часа от денонощието. Обаче това не ги спира да си мислят, че те самите трябва да бъдат такива. Подобен стремеж често води до екстремни диети и поддържане на външен вид, неподходящ за възрастта. Макар и експериментирането да е естествен процес през юношеските години, крайностите никога не са за предпочитане. Да не забравяме и че в желанието си да изглеждат като любимите си звезди, някои тийнейджъри могат да станат твърде капризни спрямо дрехи, козметика, техника и други материални придобивки. Ако родителите са достатъчно „услужливи“, ударът по портфейлите би бил най-малкият им проблем.

Поведение

Като оставим настрана хубавите лица и изящните прически, погледът ни автоматично се обръща към сюжета и героите. Не само малки, но и големи, достатъчно често си „взимат“ по някоя и друга поведенческа черта от любимите си персонажи. Може би е неосъзнато, може би  умишлено. Не можем да твърдим, че всичко, което виждаме или четем, е ужасно вредно за нас, но изследователи от академичните среди са се постарали да ни посочат за какво да внимаваме.

Множество научни изследвания доказват хипотезата, че сцените във филми с пушене оказват значително влияние върху юношите и „настройката“ им спрямо този вреден навик. Дори и без емпирични данни, обикновените зрители можем спокойно да твърдим, че често персонажите, които пушат във филмите, са представени като готини, харизматични, даже привлекателно мистериозни. Естествено нито една развлекателна продукция няма да започне да обяснява по средата на сценария защо пушенето е вредно. Същото, за жалост, важи и за значителна част от романите, които четем. Крайният резултат е един положителен образ на пушачите, което подтиква подрастващите да пробват или директно да превърнат тютюнопушенето в ежедневие.

Публикация в научното издание „Journal of Adolescent Health” (Списание за юношеско здраве“) от 2006 г. заключва, че юноши, които са изложени на високо сексуално съдържание посредством медиите, показват по-голямо желание за участие в полови актове и по-висока сексуална активност като цяло. В случая под „медии“ се имат предвид телевизия (което включва сериали), филми, музикални клипове, списания.

Друга важна информация от същото изследване е, че юношите черпят информация по сексуалните въпроси отново чрез медиите. Както е добре известно, много от филмите и сериалите не се ангажират с обяснения от типа на „Защо са важни презервативите по време на секс?“ или други подобни. Те просто показват голите тела на красивите актьори и горещите сцени, които биха предизвикали по-голям зрителски интерес. Юношите, адаптирайки в реалността тези нереалистични поведенчески модели, се излагат на голям риск, дори и да не го осъзнават. Едно от може би най-стряскащите заключения на изследването е, че макар родителите и училището да имат активна роля в сексуалното образование, децата все пак предпочитат медиите като първоизточник на „достоверна“ информация.

Взаимоотношения

Много от материалите, които гледаме или четем, често пропускат злободневните подробности от човешкия живот. С цел да се избегне отегчението на зрителя/читателя, продуценти и писатели „пудрят“ простото ежедневие, превръщайки го в красива и интригуваща приказка. Прекалено силното влияние на измислените сюжети за пореден път може да доведе обикновения човек до фундаментални грешки.

Романтичните сценарии са достатъчно разпространен „порок“ у съвремения консуматор. Всички искаме да преживеем щастливия край на любимите си герои и да заживеем в идилия. Но нека да помислим логично над някои клишета:

  • Бедното момиче среща своя богат принц на бял кон… Ех, колко разтапящо сърцето и трогателно е такова зрелище! В истинския живот обаче рядко или почти никога това не се случва. Не че е невъзможно. Просто богатите и бедните обикновено се движат в коренно различни социални кръгове, имат коренно различни хобита и занимания, а за стандарта на живот и дума да не става!
  • „Противоположностите се привличат“ е любимият стереотип на много сценаристи, продуценти и писатели. Ако се замислим как бихме живели с някого, който не споделя възгледите ни, интересите ни и изобщо всичко останало, бихме стигнали до извода, че след първоначалния интерес подобни взаимоотношения ще пропаднат с гръм и трясък.
  • Само първично привличане и страстно влюбване са достатъчни, за да се поддържа една връзка. Уви, ако това беше вярно, едва ли толкова много връзки щяха да се разпадат всекидневно. Ако трябва да се радваме за нещо, то е, че в последните години тази розова мъгла започва полека да се разсейва. Интимните взаимоотношения, като всичко друго ценностно и важно, изискват труд – да разбираш, да слушаш, да прощаваш, да правиш компромиси и най-вече да обичаш въпреки дребните неразбирателства.

Друг често използван (и изтъркан) сценарий се отнася по-скоро към приятелите на екран или на хартия. За комичен ефект много от персонажите обикновено си разменят солени, дори груби реплики. Постоянните вербални престрелки наистина са забавни понякога, но трябва да се внимава с приложението им в истинския живот. По този начин неволно можем да наскърбим някого, да потъпчем достойнството му или просто да го накараме да се почувства зле. А това не е никак забавно.

Още много неща могат да бъдат казани по темата. Нищо не е само бяло или само черно, но това не значи, че не трябва да бъдем бдителни. Макар и понякога масовата развлекателна индустрия да ни впечатлява с проблясъците си на мъдрост, да приемаме с лека ръка постъпващата информация, може да ни изиграе лоша шега. В крайна сметка не бива да забравяме, че това е захарен памук зад стъкло, който не може да е пример за обикновеното битие. Затова и капка критичност никога не е излишна.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Десислава Кожухарова

Казвам се Десислава. Студентка съм в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Психология“. Аз съм малък сборник от противоречия – идеалист, който не пренебрегва реалността; харесвам логиката и разума, но следвам емоциите си; светът ми е един подреден хаос, в който властват добре развитото въображение и солидните доказателства на материята. Писането е неизменна част от мен, чрез която се стремя да достигна до хората и да предизвикам положителна промяна у тях.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *