Защо на хората им омръзна да бъдат хора

Защо на хората им омръзна да бъдат хора
Харесайте

Преход, криза, инфлация, бедност, страх, перманентен стрес, свръхстрес, актове на безсилие и отчаяние, протести. Думи, с чието значение всеки от нас е добре запознат. Някои от близо, някои от малко по-близо. Думи, захранвани с денонощна доза негативни новини, престъпност, тероризъм и какво ли още не. И докъде ни доведе всичко това? До едно състояние на фрустрация, с което трудно ще се преборим.

Хората бяха излъгани в своите очаквания, идеалите им умираха заедно с всяка следваща новинарска емисия. Искаха да постигнат някаква бленувана цел, нещо, свързано със свободата, с възможностите, успеха или онова – как го наричаха? – щастие. А вместо това получиха несигурност. И на каква цена? На цената на надеждата и потъпканите ценности.

Как? Как да постигнеш целта си, когато пред себе си виждаш само мрак, руините на една стара система и рехавите прогнили още в зародиш корени на новата система. Между два стола, между два свята, между тъмнината на неясното, неуловимо бъдеще и миналото, което ни се струва все по-светло на неговия фон. Усетили нуждата на обществата, в цял свят се нароиха книги „КАК“ – как да станеш милионер, как да мислиш позитивно, как, как, как. Културата отрази глада за надежда. И като заговорихме за култура – какво е тя без ценности? Какво е човекът без ценности? Та нали той е обществено животно, не може да живее извън културата. Тогава защо тръгна да руши тази култура?

На хората им омръзна да бъдат хора, омръзнаха им всички тези ценности, норми, правила – те се обезсмислиха при непрекъснатото влошаване на живота. И настъпи социална аномия.

Вероятно тук няма да ви кажа нищо ново. Целта ми е да припомня нещо дълбоко забравено или жестоко пренебрегвано. И за да бъде по-ясна картината, за която говоря, ще си послужа с фройдистката идея за триадата ТАБУ – НОРМА – ЦЕННОСТ. Накратко: Табуто е в основата на културата, в предкултурните общества няма забрана. Това е сделката, която човек сключва със себе си, за да може да живее съвместно с другите. Ако всичко ти е позволено, ти си културно разпаднат индивид и в повечето случаи ще се окаже, че вече си в затвора. Нормата от своя страна са приетите от обществото забрани и санкциите при неспазването им, а ценностите – това са интериоризираните норми, принципите, които сме направили част от самите нас, нашата съвест и морал.

А сега да видим къде е проблемът. Нямаме достатъчно табута и норми? Напротив – закони бол, а забраните заваляват със страшна сила още докато сме малки и неопитни дечица. Толкова много, че дори ни задушават. Човекът търси свобода, това е неговото естествено право. Не може да долови нейната същност, но може да усети тежестта на забраните. Още повече че те стават все по-невалидни. Колкото повече растем, толкова по-добре виждаме как детските ни представи се разпадат, забраните се обезсмислят, спират да функционират. Толкова са много, че не можеш да се ориентираш в тях, а на всичкото отгоре са безполезни! Вчера някой си пресякъл на червено, днес пуснали безскрупулен престъпник, а чухте ли за онази, дето станала съдия, след като се опитала да убие съпруга си, или за младежа отсреща, който внезапно се развилнял и пребил неколцина лекари?

Безброй примери за това как с пари, връзки и нечестни средства човек си проправя път нагоре към осигуреното бъдеще. Пътят към ада е покрит с добри намерения, ама тоя за рая май само със злодеяния е осеян…

Поощрява се корупцията, аплодират се лъжата и похотта и не че няма достатъчно позитивни примери, които да покажат светлата страна на живота и да те мотивират, но черните краски някак повече привличат вниманието. Шокират те. Да не говорим, че непрекъснато те облъчват с тях. Секс и пари! С всякакви средства! И в един момент разбираш, че за да успееш, не ти остава друго освен да последваш мрачния пример. И после какво? Масово явление. Все повече хора се отказват да се борят, отказват се да следват ценности, които са непотребни, анахронични, излишни. Какви ценности? За какво? Да си ги окачиш в рамка на стената?

Защо на хората им омръзна да бъдат хора

Моралното не значи винаги добро за теб, то е божествената необходимост да постъпваш правилно, дори понякога да злепоставиш себе си и да загърбиш егоистичните си желания. Ама откъде да дойде този морал? Лошите примери са навсякъде, правилата са безполезни в този покварен свят, а децата книги не четат. Не искам да генерализирам – ако моралът го нямаше съвсем, щяхме да живеем като озверели примати в джунглата. Само напомням, че сме тръгнали да го тъпчем с комерсиалните си обуща. Стигнахме дотам, че да го защитаваме с лозунги: „Моралът не е порок“.

Ама наистина – защо да си поставяме някакви правила и задръжки, от които изгода няма? Ние искаме да сме свободни. Искаме да постигаме своите цели, искаме да живеем и да оцеляваме в този жесток свят, дори това да значи, че ще престъпим нормите и ще погубим ценностите. Искаме да бъдем щастливи. Светът не ни помага, можем сами да си помогнем, да задоволим желанията си, доколкото успеем. Защо да правим нещо, което не ни носи удоволствие? Защо да пазим нещо, което не ни е нужно? Защо просто не се оставим на течението, на инстинктите или на безмилостната борба за власт? Защо?

Защото сме ХОРА. Защото не е важно какво си постигнал, а как си го постигнал. Защото няма значение какво имаш, ако нямаш себе си, ако не си, а ти не си, когато изоставиш ценностите си. Защото свободата не е липсата на ценности, а тяхното утвърждаване, свободата е да следваш разума си, да следваш това, което е добро, ей така, понеже е правилно. Защото щастието е активна и положителна категория, която не може да се обвърже с низостта.

Изморително е да бъдеш човек. Отговорно. А в днешно време никой не обича да поема отговорност. Омръзнало ни е да бъдем хора. Подъл свят. Кофти свят. Изгубен свят. Какво бреме е да си човек! И все пак…

Все пак сме хора.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Елиза Младенова

Казвам се Елиза. Лесно можете да ме намерите сред думите, иначе съм студентка в СУ „Свети Климент Охридски“. Запознавам се с журналистиката. От време на време пиша и е приятно. Философствам, размишлявам и се опитвам да търся истината, да обхвана с поглед цялата картина, доколкото ми е възможно.

По какво ще ме познаете?

Лека ирония, силна надежда, щипка оптимизъм, повечко дидактизъм, снопче романтизъм, малко символизъм, глътка патетизъм, плашещ шизофренизъм и, разбира се, гледам да се шегувам повече. Светът е прекалено сериозен, за да не се усмихваме.

Свързани публикации

3 Коментара

  1. жена

    Много рядко човек успява да прочете нещо истинско, стойностно-статията е именно такава. Поздравления за авторката, зад думите в горенаписаното стои човек с дух, душа и сила!

    Reply
  2. Pingback: За алкохола и забраните - Цветоглед

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *