Заядливо… към щастието

Заядливо… към щастието

Харесайте

Щастието е дребнаво, страхливо нещо. То злобее в своята тленност и често е синоним на алчност. Къде е то, когато стане трудно? Скрито под някое легло, се надява гръмотевиците да не го спукат, както игла би спукала балон? Или пробягва от очила на очила, защото може да живее само под розово небе? А какво се случва, когато най-сетне го уловим/постигнем/сътворим? Нима не се оглежда (подобно заек) от страх, че ще се случи нещо? Нима не дращи по стените на душите ни, крещейки „Още!”? Още какво? Пари? Любов? По-хубава външност? Още от това, с което е замаскирано?

Забравете за щастието, ако искате да сте щастливи. То е художествена измислица. Лоша метафора, с която писателят да си послужи, когато не може да даде истинска цел на героя си; когато сюжетът куца; когато му потрябва нещо неразбираемо. Всички цитати за щастието са толкова проникновени! Дума, обяснена със себе си. Невъзможност.

Щастието е пропаганда. Балони, „Coca-Cola”, момиче и момче, рокля на точки, очила с червени рамки, огромни жълти обеци, усмивка на забавен кадър, захарен памук, шарени бонбони, въртележка с коне, детски смях, деца със захарен памук, безвремие, вечно лято… Мисловен капан? Безумие без верен ход или решение, което се топи като захар в чаша кафе, когато светът нагорчи. Капризно дете, което няма угодия, но което сме привикнали да обичаме. Дума, която се обяснява със себе си и съдържа в себе си всяка друга дума. Невъзможност. Непостижимост до степен на лудост.

„Тази вечер тук струва повече от всичките ми вечери последните години” – беше казал. Беше юли и той се опитваше да обясни на една седемнадесетгодишна идеалистка, че животът не е толкова лесен, колкото си представя. Тя не го разбра. Не разбра и защо е тъжен. В нейните очи той имаше всичко. Как може една вечер в това затънтено селце да значи повече от приключенията, които предлага големият град?

Не говорете за щастие. Предпочитам всичко друго пред тази напудрена куртизанка, която сме кръстили така. Защото бях в тази въртележка, която трябва да води натам, но получих само световъртеж. И добре, че светът ми се обърна!

* * *

Споря с баща си относно истинността на творчеството на Шекспир. Дали е бил мъж? Дали е бил един човек? И колко мъдро се е усъмнил в същността на птицата, щом се губи в сянката на билата! Спорът е прекъсван само от пижамения смях на сестра ми. Ставам да помогна с чиниите. През прозореца светлините на града се сливат със звездното небе. Чува се музика и викове от близката кръчма. Носи се миризма на ауспуси и печени чушки. И вече знам какво се е опитвал да ми каже – всичките ми вечери последните години не струват колкото тази тук…


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Мадлен Аспарухова

Завърших висшето си образование в Софийски университет, във Факултета по журналистика и масова комуникация, специалност – "Връзки с обществеността". В момента живея в родния си град Видин и работя като „Мениджър проекти" към европейска програма в „Регионален бизнес инкубатор" – гр. Видин. През годините съм имала публикации във вестниците: „Видин", „Видински мост", „Конкурент". Октомври 2010 г. издадох първата си книга – сборник с разкази, озаглавен „Пътечка през шубраците" /­ ISBN:978-954-8257-20-6­/. Студентските си години работих като графичен дизайнер, завърших средното си образование с профил „Изящни изкуства", но повече обичам да рисувам с думи.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *