Здравеопазването – 22 министри и безброй скандали

Здравеопазването – 22 министри и безброй скандали
Харесайте

Дали е заради странна прокоба, алчност или чиста некадърност, скандалите явно са неотменна част от професионалната биография на министрите на здравеопазването. Понеже на поста за последните 28 години са се сменили 22 души и нито един от тях не е изкарал цял редовен 4-годишен мандат.

Досегашният министър бе проф. Николай Петров – военен лекар с богат опит не само като медик, но и като началник на Военно-медицинската академия в София. В началото на 2013 г. той зае министерски пост за кратко в служебния кабинет на Марин Райков, а от тази пролет оглави министерството в третото правителство на Бойко Борисов. Проф. Петров също като своите предшественици даваше заявка, че ще преодолее проблемите в здравния сектор. Но вместо това успя набързо да се забърка в скандал с обвинения, че е осигурявал обществени поръчки за зет си.

Съмнения за финансови измами и нередности около обществени поръчки и търгове съпътстват почти всеки здравен министър у нас, независимо от периода му на управление и политическата му принадлежност. Като д-р Таня Андреева, която ръководеше министерството между 2013 и 2014 г. в кабинета на Пламен Орешарски. Именно в нейния мандат тихомълком бе обявена обществена поръчка за 6,5 млн. лв. за “осигуряване на комуникационна свързаност за системата на Спешната помощ” – при факта, че към онзи момент такава вече имаше.

С далавера за милиони е известен и д-р Илко Семерджиевидеологът на Здравната каса и клиничните пътеки. Мнозина вероятно го помнят с по-скорошната му политическа изява като служебен министър в кабинета на Огнян Герджиков от началото на тази година. И по-точно с повдигнатото обвинение, че е заплашил да уволни директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова, ако тя не назначи за свой заместник кандидат, посочен от самия Семерджиев. Но това далеч не е първият скандал на ексминистъра, който оглавява здравното ведомство и във втората половина от управлението на СДС с премиер Иван Костов (1999-2001 г.). Тогава избухва скандалът „АремисСофт” – за източване на милиони, предвидени за изграждане на обща информационна система, свързваща болниците, личните лекари и Здравната каса.

Здравеопазването – 22 министри и безброй скандали
Цар Симеон Сакскобурготски

Най-гръмкият финансов скандал в здравния сектор обаче е свързан с името на бившия ни цар и премиер Симеон Сакскобурготски. През неговия мандат в министерството на здравеопазването се сменят двама души – доц. Божидар Финков и икономистът Славчо Богоев, а управлението им е белязано от т. нар. „Савойска афера”. В центъра на конфликта е скандално високата цена за построяване на детска болница с цел определени фирми да се облагодетелстват. Сред тях са близки до савойския принц Виктор Емануил, който е и роднина на Сакскобурготски, и бизнесменът Пиерпаоло Черани.

И докато министерството е заложник на корупция, а понякога и на политически реваншизъм, проблемите с лекарствата, фалитите на болници и лекарските протести се задълбочават. В същото време от 2000 г. насам Законът за здравните осигуровки и Законът за здравето са сред най-често променяните закони – и в двата е имало по няколко десетки промени, но резултат липсва.

В годините дребни или по-крупни сделки с подозрителен характер, трупане на дългове на болниците и други проблеми отнемат креслото на много министри. Заедно с тях политическите брожения и трусове превръщат здравния в “най-ветровития” министерски пост. А Бойко Борисов се оказва рекордьорът по смяна на здравни министри. Първият от тях е д-р Божидар Нанев (2009-2010г.). Той се разделя с поста си след скандал със закупуване на ненужни ваксини на стойност 2 млн. лв. Наследничката му проф. Анна-Мария Борисова пък се задържа едва пет месеца като министър. Прочува се с култовата си реплика “Усмихвам се, само се усмихвам” и междувременно предизвиква вот на недоверие с идеята 20% от разходите за лечение в болница да се доплащат от пациентите.

Здравеопазването – 22 министри и безброй скандалиСледват д-р Стефан Константинов (2010-2012 г.), който предлага изисквания общинските болници да разполагат с определен брой специалисти, за да могат да функционират, и юристката Десислава Атанасова (2012-2013 г.), чието име се свързва с т. нар. фармацевтична олигархия. Здравен министър номер 5 пък е д-р Петър Москов от втория кабинет на Борисов (2014-2016 г.). Москов се прочу като автор на редица спорни реформи, които впоследствие бяха отменени. Най-известната от тях бе въвеждането на идентификатор за пръстови отпечатъци в болниците. Така общо за своите три кабинета в рамките на малко повече от шест години Борисов работи с шестима министри на здравеопазването (заедно с последния, проф. Николай Петров). А новият министър ще бъде седми поред.

И въпреки всички идеи и нововъведения, въпреки честата смяна на министри, качествената здравна реформа изглежда causa perduta, а възможността новият министър да я осъществи – също.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Благовеста Маринова

Аз съм Бети. Врачанка съм и уча „Журналистика” в Софийски университет. Обожавам историята, философията, политиката. Но не съм типичният „хуманитарен тип”. Може да се каже, че животът ми е силно свързан с математиката. Не се плаша от точните науки, даже ги харесвам. Най-голямата ми страст обаче си остава писането. Смятам, че за нещата в живота ни има логика и се стремя да я търся във всичко.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *