Здравето, за което забравяме

Здравето, за което забравяме

Харесайте

Всяко от годишните времена има уникален почерк и определящи характеристики, които не са свързани с това дали да си вземеш връхна дреха, или да излезеш по къси панталонки. За пролетта алергиите и пролетната умора са типични неразположения, които са в състояние да провалят удоволствието от затоплящите се дни. През лятото комарите, прекалената жега и влагата на някои места могат да са убийствени. Есента пък е времето на меланхолиците. И накрая имаме зимата, която ни поставя пред препятствия като заледени пътища, киша и ниски температури.

Сред всички сезонни перипетии аз обръщам най-голямо внимание на… болестите. И то не на кои да е болести, ами на тези, свързани с психиката.

В България действа невероятно силно табу върху психичното здраве. Ако си уморен през пролетта, не е проблем. Ако си депресиран през есента, също не е проблем. Но ако се чувстваш унил, емоционално и психически неразположен през лятото например, това вече си е проблем. Очевидно е, че хората, поне погледнато от тази перспектива, приемат менталната стабилност като график. И ако не го изпълняваш, си обект на укор и критика – ти си луд, откачалка. Не си се сблъсквал с истински проблеми, щом се занимаваш с такива „глупости“. Очевидно имаш твърде много свободно време за мислене и самовглъбяване. Ще ти мине, това са несериозни работи. Мога да продължавам да изброявам още куп подобни изказвания, които лично съм чувала, но ще ми се наложи да премина към по-груб език, тъй като не всички „компетентни“ лица винаги са много ласкави и деликатни.

Сблъсквала съм се с какви ли не мнения относно психологията, специалистите, които работят в тази научна сфера, и техните професионални задължения като изследователи или терапевти. Oбидно e да виждам как мнозинството махва пренебрежително с ръка и казва: „А, това са неща от обща култура“. Още по-обидно ми е да гледам как хора, които имат проблеми с вътрешния си свят, биват подигравани и изкарвани „лигльовци“ само защото са се почувствали слаби в някакъв момент и са се сринали под натиска на така или иначе достатъчно конкурентната ни и стресираща среда. Такива ситуации извикват неподправена горчивина у мен, както и гняв.

Защо никой не се присмива на хората, които имат проблем от чисто физически характер? Защо да имаш правото да ходиш на лекар, когато те боли тялото, а да нямаш правото да потърсиш специализирана и квалифицирана помощ, когато те боли душата? Защо хората са лицемерни и си купуват книги за самопомощ (които, между другото, се базират на популярна и ежедневна, но все пак полезна и приложна психология), но не обръщат внимание, когато техен близък се намира на емоционалното дъно, и му казват, че „времето лекува“? Защо хората, които все пак са достатъчно смели и стигат до кабинета на психотерапевта, трябва да се срамуват от онова, което правят, и дори да се крият, сякаш това е нещо незаконно?

Проблемът, представен в цифри, изглежда по следния начин: за 2015 г. Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) е отчел общо 127 182 души, които са под наблюдение в психиатричните клиники, заведения, отделения, кабинети и амбулатории. Сред тях най-често срещаната форма на психично разстройство е деменцията и по-конкретно – тази, предизвикана от употреба на алкохол. След нея се нареждат съответно: шизофренията; умствената изостаналост; афективните разстройства или разстройствата на настроението (от трите подтипа на това заболяване биполярното афективно разстройство води класацията като най-често регистрирано); неврозите, свързани със стрес.

Също по данни на НЦОЗА през 2015 г. 40 на 100 000 правят опит за самоубийство, а 12 от тях са успешни. Разбира се, много неща могат да подтикнат човек да прекрати живота си, но базата за това е най-вече разклатеното психично здраве, което предизвиква осъществяването на подобни намерения.

Въпреки че в последните години психологията е една от най-желаните специалности в университетите и интересът към тази сфера нараства все повече, стереотипите и неразбирането все още преобладават и силно влияят върху българското общество. А проблемът е сериозен, като се има предвид, че все по-млади хора (тийнейджърска и юношеска възраст включително) попадат в капана на постоянната тревожност, депресията, натрапчивите мисли и други психически разстройства. Това застрашава не само актуалното им психическо и физическо благополучие, но може да има много негативни последствия в по-нататъшен план.

В моменти на лабилност, отчаяние и чувство за безизходица няма да получите адекватна помощ нито от приятел или роднина, които имат интелект над средното, нито от книги и клипове за самопомощ. Самодиагностиката с помощта на любимия ни Гугъл също е порочна практика, която може не само да не е полезна, а дори да се окаже вредна. Общите познания за Едиповия комплекс, небезизвестния Фройд, както и повърхностната информация за това и онова също не ни правят лицензиран професионалист. Затварянето в себе си и отказът от специализирана грижа (особено когато забелязваме, че нещо не е наред) не са правилният изход от ситуацията. Това е все едно да ни заболи сърцето и да откажем някой да повика Бърза помощ.

Превенцията на психическото здраве е още един начин за водене на здравословен и по-добър начин на живот. Да се „стегнеш“, да се разсееш, да забравиш или да пренебрегнеш не са решение на психичен проблем. Поддържането на умствената хигиена е също толкова важно, колкото и поддържане на физиологичната такава. За целта е нужно да отворим съзнанието си, да не се правим на многознайковците, които не сме, и да положим усилия в правилната посока. Защото здравето не следва сезонен график и трябва да бъде ценено и опазено във всички негови аспекти.


Харесайте
Сподели и подкрепи
  •  
  •  
  •  

За автора

Десислава Кожухарова

Казвам се Десислава. Студентка съм в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Психология“. Аз съм малък сборник от противоречия – идеалист, който не пренебрегва реалността; харесвам логиката и разума, но следвам емоциите си; светът ми е един подреден хаос, в който властват добре развитото въображение и солидните доказателства на материята. Писането е неизменна част от мен, чрез която се стремя да достигна до хората и да предизвикам положителна промяна у тях.

Свързани публикации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *