Косово – страна на противоречия

Пет, шест, седем еднакви къщи. За всеки брат в семейството по една. Боята, терасите, прозорците, вратите – огледални. Сякаш си построил една и си я размножил няколко пъти. Стара традиция. Така фамилията остава на едно място.

Тези къщи в полето край пътя са първото, което те посреща, когато влезеш в Косово. Страната, която се откъсна от Сърбия, но така и си остана непризната. Десет пъти по-малката от България територия, която още лекува раните си от войната.

Пътуваме, а пътят ни говори. Тук-там се мярка призракът на някоя разрушена сграда, останал като паметник на човешкото страдание. Вятърът разлиства дърветата и показва каменните свидетелства – безбройните разпръснати гробове на жертвите. Виждат се няколко кръста, но преобладават албанските знамена, поставени като стожери край мемориалните плочи.

Това е първият знак на противоречията. На противопоставянето. На враждата. Която само привидно изглежда утихнала, а всъщност е за кратко заспала.

Сърби / Албанци   

Република Косово използва еврото като своя валута и се стреми към европейски ценности. Но народът помни и не може лесно да забрави жертвите, които дадоха и двете страни. Според конституцията официалните езици са сръбски и албански, на които са написани и указателните табели. В по-голямата им част обаче сръбските надписи са заличени и надраскани. На тези места, където има сръбско малцинство, пък се случва обратното – албанският надпис е зачертан.

Конфронтацията се усеща дори в паметниците. Жителите на столицата Прищина се гордеят със своя монумент NEWBORN (новороден).

Съвсем наблизо в град Грачаница, където живее сръбско малцинство, се намира металният MISSING (липсващ) – паметник, облепен с некролози, посветен на всички загинали и изчезнали във войната.

Разединението е видно най-силно в Косовска Митровица. Река Ибър разпределя населението – сръбско на единия бряг и албанско на другия. За да заявят отношението си и да подкрепят разделението, сърбите дори преместват тленните останки на своите близки, които са били в косовската част.

Православни / Мюсюлмани

Сърбите приемат християнството още в 9 век. Затова и обяснимо на територията на Косово днес има много манастири, които са известни туристически дестинации. Манастирът Високи Дечани (обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство) е охраняван от сили на КФОР (ръководени от НАТО мироопазващи сили на територията на Косово) поради конфликт с местното население за земи. Дори в следвоенно време много църкви са разрушени, а тук говорим за паметници на културата – с богато архитектурно и историческо наследство, което трябва да бъде опазено.

Интересен момент е спорът за православната църква, която се намира в Прищина срещу Националната библиотека на Косово. Строежът й е започнал още когато там е имало сръбско население. Сега правителството иска да я разруши, но сръбската Патриаршия успява да я запази с довода, че е осветена. Храм, който е осветен, не може да бъде разрушен.

Държавно / Национално знаме

Следващият момент на противоречие е влиянието на Албания и отъждествяването на жителите на Косово. За тях съществуват две знамена: държавното – мултикултурното (на страната) и националното – червеното знаме с двуглавия черен орел (знамето на Албания). Държавното знаме е окачено пред някои от правителствените сгради и около някои паметници на исторически герои. Албанското знаме е навсякъде – от магнитчетата в туристическия град Призрен, през мемориалните плочи, до феновете на Ливърпул, излезли да гледат мач в центъра на Прищина.

Прогрес / Живот в миналото

Противоречието сблъсква два свята. Този на миналото, на по-възрастните и консервативни жители и този на младите, отворени към света хора. Столицата Прищина има модерен център с нови сгради, млади хора, които по нищо не се различават от младежите в София, добро обслужване на евтини цени, университет с реновиран кампус, национална библиотека, голяма католическа църква и много паметници.

Само на 5 мин. път обаче сякаш се връщаме 20 години назад във времето, което е спряло. Малките улички, тесните тротоари, заети от паркираните коли, задните дворове, в които вместо градини виждаш сгради върху сгради, магазинчетата за стара техника и укорителните погледи на възрастните.

Може да разберете кое надделява, когато погледнете статистиката: 80 на сто от жителите са под 37 години, а едва 5 на сто от тях са на възраст над 65 години.

Признателността към Америка

Това, което преобладава в Косово, след албанското знаме, са формите на признателност към Америка: в Прищина има статуя на Бил Клинтън, на покрива на един от хотелите е поставен умален модел на Статуята на свободата, а по пътя за Шар планина се вижда и реплика на Белия дом.

Път напред

На фона на тези противоречия идва и общото впечатление за живота в Косово: хората не се съобразяват с никакви правила за движение по пътищата, а работата им привидно е разпределена в строителството, поправянето на автомобили и продажбата на традиционни облекла. Това са стереотипните определения, които си личат на пръв поглед.

Косово е малка страна, непризната от всички държави, включително и от Сърбия, Испания и Кипър. Въпреки  противоречията тя опитва да се възстанови и да води нормален начин на живот.

Преди много години е била част и от българската територия. Днес нейни приоритети са опазването на мира и гарантирането на човешките права. Дали ще успее, въпреки враждите, противопоставянията и външните влияния, особено на това така възпламенително място, каквото са Балканите, само времето може да покаже.

В много страни има малцинствени групи – къде повече, къде по-малко. Не всяка област с различен етнос може да се отцепи от държавата и да създаде своя. Важно е интеграцията и правата на всички граждани да бъдат спазвани навсякъде по света, за да не се повтарят истории като тази на Косово, за да не се погубват човешки животи, да не се дава власт на политики, които могат само да разединяват, разделят и противопоставят.

Снимки: Петя Павлова